Гълъбово

Селото се намира в планината Родопи на 14 км. от Пловдив. За селото може да се мине през Марково или през селата Браниполе и Белащица, или по асфалтирания път през Куклен и Кукленския манастир. В близост до с. Гълъбово е имало кале; сега тази местност се нарича Градището.
Църквата на село Гълъбово, наречена на името на св. Архангел Михаил, е построена през 1865 г. Около селото се намират девет параклиса, които го обграждат в кръг. Светците-патрони на параклисите са св. Георги, св. Петка (до този параклис се намира аязмо с лековита вода и носи същото име), св. Илия, св. Димитър, св. Божик, св. Неделя, св. Богородица, св. Никола, св. Влас.
Селото носи името на Никола Гълъбов. Той е роден в Гълъбово (по онова време наричано Ново село) на 4 май 1882 г. Завършва Пловдивската мъжка гимназия, където става убеден привърженик на социализма. Учи право в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ от 1909 г. до 1914 г. с прекъсване поради участие в Балканската война, където е ранен и инвалидизиран. През Първата световна война е военнополеви прокурор. След войната работи като адвокат.
Става първият кмет на Пловдив от комунистическа партия. Поради разногласия в централната власт управлението му продължава по-малко от три месеца: от 30 декември 1919 г. до 15 март 1920 г. Разстрелян е в местността Кемера заедно с други социалисти без съд и присъда на 27 септември 1923 г. след потушаването на Септемврийското въстание.