Яврово

Селото се намира се намира в Родопите на 30 км. от Пловдив и на 11 км. от Асеновград. От него се вижда връх Ботев в Стара планина.
Яврово е много старо българско селище, съществувало още по времето на византийското владичество в периода 1018–1185 г. За пръв път се споменава като местност под името Аврово в устава на Бачковския манастир от 1083 г.
Като „село Яворово“ се споменава в четвъртото писмо на испанския рицар дон Алвизо дел Гранада, минал през българските земи като участник в Третия кръстоносен поход през 1189–1190 г. В писмото до своята любима донна Паула рицарят отбелязва: „На връщане за града на Филип (б.ред. — Пловдив) минахме през едни села, които наричат Добролонг (б.р. — Добралък) и Яворово, дето водата е много вкусна.“
В селото е запазено предание за преминаването на кръстоносците в края на XII в., наричани тогава от явровци „францалиете“. Францалиете били едри мъже, „заковани целите в железо“, които карали населението да ги среща със софри на главите, откъдето те си набождали яденето с шишове и ножища. За да се предпазят от тях жителите на селото в ония времена, построили четири кулички в четирите му края — на Кичър, на Батив дол, на Свети архангел и на Друма. При нападение на францалиете срещу селото съгледвачите в тези кулички свирели с особени пищялки, а населението на Яврово в такива случаи се укривало в гората.
На около час и петнадесет минути от селото в района на хижа „Руен“ се намират останките на взривения от иманяри през 1974 г. скален феномен „Главата“.
В селото е открита чешма в памет на писателя Николай Хайтов, роден тук.