Бойково

Селото се намира в планински район на централните Родопи, на 27 km от Пловдив. Според европейски проучвания въздухът в района на село Бойково, Дедево и Плочник е един от най-чистите в цяла Европа, като само на още 2 места в Европа има подобно качество на въздухa.
Има две основни легенди за създаването на селото:
В първата легенда се говори за юначното планинско чедо Бойко, брат на Явор и Сотир.Тримата са сирачета и са расли под грижите на дядо си. Старият човек, когато вече не могъл да ходи през Балкана в Беломорието, отсяда в едно закътано място, в северните скатове на Орфеевата планина. Там израстват внуците му. После Бойко полга основите на това място, където днес е село Бойково, Явор прави това на мястото, където днес е село Яворово, а Сотир- където днес е село Сотир – Храбрино. Признателните внуци много често посещават своя вече стар дядо и му носят подаръци и храна. Пътувайки към дядо си, на въпросите на хората, които срещали по пътя си, те отговарят, че отиват при дядо си. Така юртата получава името Дедово.
Друга легенда разказва, че поради епидемията от чума, която мори всичко, юнак Бойко предлага и осъществява преместването на селото на сегашното му място. В знак на уважение, селото бива кръстено на него.
Историческа стийност за селото имат крепостта срещу нашествениците „Калето“, крепостните стени южно от селото „Свети Дух“, крепостта на богомилите „Свети Врач“
Името на селото е записано в националния летопис. То активно участва в Априлското въстание. Там е организиран Революционен комитет, основан от Захари Стоянов, начело с учителя Величко Илиев. Избити са 16 от първенците му. Цялото село е напълно изгорено.