Марково

Селото се намира в полупланински район на 5 км. южно от Пловдив в северното подножие на рида Чернатица. Тук е най-големият масив на мавруд в България.
Над селото се намират уникални каптажи още от римско време, от които се е водоснобдявал древният Тримонциум.
Според преданието, когато през XIV в. турците нападнали Пловдив, един от пълководците, сполучил да намери част от водоснабдителната система, по която града се водоснабдявал с вода от Марково. С разрушаването и прекъсването на водоснабдяването се ускорило превземането на крепостта. За награда султанът подарил Марково заедно с цялата му околност на пълководеца си за негово и на наследниците му владение. Последен владетел от тоя род бил известния пловдивски първенец турчин хаджи Измаил бей (Исмаил бей). Части от акведукта могат да се видят и днес. Това са руините, намиращи се на транспортния „Коматевски възел“ в град Пловдив.
Според една легенда, името на селото е дадено от самия Крали Марко. Според втора, едно семейство от село Павелско, носещо фамилията Маркови, се заселило тук и то дало името на селото. Според трето предание, името на селото идва от тракийската дума „мар“, което ще рече вода (оттам и името на на местността „Марата“ – мястото, където е римският каптаж) и турската дума „кьой“ – село, сиреч „село при вода“, по-късно е побългарено на Марково.
Църквата в селото се нарича „Света Троица“ и е построена през 1865 г. В землището на селото има няколко параклиса: „Св. Георги“, „Св. Атанас“, „Св. Тодор“, „Св. Неделя“ и „Св. Никола“. В центъра на селото се намира новопостроеният параклис „Вси български светии“.