Дядото на премиера Росен Желязков е бил виден атлет, републикански шампион в леката и тежката атлетика на младини. Георги Савов, известен в Чепеларе като бай Георги Баругата, е бил член на дружеството “Родопски юнак”, пише 24 часа.

Майката на премиера – Йордана, има корен от Чепеларе. Тя е била дълги години преподавател във Висшия икономически институт. Запознала се с баща му Димитър в Смолян, където той е бил учител. Малко след това двамата се преместват в столицата.

Дружество “Родопски юнак” е основано през 1898 г.

като гимнастическо и първоначално се нарича “Среднородопски юнак”, сочи информацията, изложена в Музея на ските в Чепеларе. През 1946 г. го именуват “Полк. Дичо Петров”.

Точно през последния период Георги Баругата развива спортното дружество, което осъществява най-силната си дейност, свързана с “гимнастикуване с лека атлетика, спортни игри, туризъм и скиорство”. Дружеството организира беседи, градински увеселения,

юнашки продукции и театрални представления,

а членовете му участват във всички културни и просветни прояви в родопския град. Може и оттам да идва артистизмът, с който е известен сред приятелите си Росен Желязков – свири на китара, пее, дори записва професионални клипове заедно с Борис, съпруга на певицата Есил Дюран. И “юнашки” кара мотор.

Дядото Георги Савов е бил сред най-дейните хора в Чепеларе. “Беше много як, набит и леко мургав. Общителен и ведър човек”, спомнят си възрастни чепеларци. Работил е в системата на кооперативите, а известно време поддържал кръчмата в подземието на къщата си.

“Появиха се публикации с твърдения, че дядото на премиера – Георги Савов, е потомък на Капитан Петко войвода. Това не отговаря на истината. Потомък е на не по-малко видния

Уста Митьо Киряков, строител на църкви в Родопите и

Беломорието”, казва Костадин Глушков, един от създателите на Музея на ските в Чепеларе и автор на три книги за историята на родопския край.

Уста Митьо Киряков е инициатор и основен строител на църквата “Успение Богородично”, която се намира на метри от къщата на Савови. През 1857 г. майсторът бил с други чепеларци в района на Дедеагач, когато предложил да съградят черква и в Белювската махала на Чепеларе. Като се върнали, отишли с идеята при местните първенци.

По онова време имало една църква в Сивковската махала – “Св. Атанасий”, затова строежът и набирането на средства вървели по-бавно. В началото имало дори лека ревност между двете махали. В Белювската не гледали с добро око, че сивковци са окупирали всички важни постове в църковното настоятелство. “Успение Богородично” е осветена през 1867 г. лично от пловдивския архимандрит Дамаскин в присъствието на помирените махали.

До входа, където са изписани основните дарители – кехаи, хаджии и други първенци, има две имена, които не са свързани с християнския календар. Едното е на Рифат паша.

“Той е българомохамеданин и се е казвал Халил, от Матювската махала. Бил много буен като дете. Тогавашният нахийски управител го изпратил в турската войска, за да се освободи от бъдещ размирник. Почти две десетилетия не се върнал и всички си мислели, че е мъртъв. През 1865 г. в Чепеларе дошла донаборна комисия, която трябвало да събира войска от Родопите, била оглавявана от Рифат паша. Поискал да го разведат из селото и след няколко дни установил, че това е родното му място. Открил дори майка си. Разхождайки се, стигнал и до строящата се църква в Белювската махала. Попитал Уста Митьо Киряков колко ще струва една от 8-те колони на църквата. Строителят сметнал набързо, а

Рифат паша платил в злато

и рекъл: “От мене малко, от Аллаха много, един стълб от черквата ще е мой дар”. По-късно изпращал пари и на близките си в Чепеларе”, разказва Глушков. Историята описва и в книгата си “Кръстовата планина”.

Митьо Киряков е главен майстор и в строежа на “Успение Богородично” в Широка лъка, на храмовете в Левочево, в Малево и в множество беломорски селища. Триетажната къща на фамилията Савови в центъра на Чепеларе е сред най-красивите в града, автентичният ѝ вид е възстановен.

“Премиерът често идва в Чепеларе. Въпреки че е изявен китарист и рокер, ако не се обади, може и да не разберем, че е бил в къщата. Обича да разхожда кучето си по склоновете над града”, разказаха съседи. Той споделял пред тях, че истински си отпочива и се зарежда в Чепеларе.