Имах честта да се познавам с покойния генерал Тодор Бояджиев – емблема на българското разузнаване. Два пъти съм беседвал с него по тема, която ми е особено интересна – Близкият изток.

Този регион винаги е бил не само политическа шахматна дъска, но и терен за дезинформационни войни – място, където идеологическото въздействие и агентурното проникване са променили съдбите на цели държави.

Днес Близкият изток навлиза в решителна фаза на историческо преосмисляне.

Той няма да се подчини трайно на нито една външна сила. Но ще остане печеливша карта за онзи, който разбере истинските стремежи на масите, не към „демокрация“ в западния смисъл, а към справедливост, достойнство и национална цялост.

Западът се опитва да го управлява чрез контролиран хаос.

Контролът над нефтените находища ще остане централната ос на геополитическата игра. Онзи, който държи потока на петрола, държи световната икономика за гърлото.

Близкият изток ще бъде полето на най-продължителната война – невидима, идеологическа, разузнавателна, икономическа.

Революциите там ще бъдат дълги и непредсказуеми, със стратегии.

Онзи, който разбере дълбоката психология на арабския свят, ще надделее.

Чрез държавата Израел англосаксонските сили осъществяват контрол върху региона.

Военната мощ на Израел е непропорционална спрямо населението, което е показателен белег за масивно външно финансиране. Израелската държава не само оцелява – тя е превърната в ядрена сила с пълната подкрепа на САЩ.

Вашингтон не просто я защитава – той интегрира Израел в стратегията си за глобална доминация.

Mossad е превърната в разузнавателна мощ с глобален обхват.

Същевременно религиозните движения в някои ислямски държави развиха своя автономна политическа доктрина.

Братя мюсюлмани, салафити, шиитски духовници, те не се оказаха просто отломки от феодализма, а нови играчи със собствен дневен ред.

Близкият изток е политическа мозайка без ясни закономерности.

Картите са разбъркани. Играта още не е решена.

Историята на региона не е линейна. Идеологиите умират, но нуждата от справедливост остава.

Видя се как народите, които искаха свобода и достойнство, получиха избор между американска база и шериатски съд.

Истината обаче остава проста и непроменена:

Земята не е на петрола, а на хората.

Религията не е камшик, а утеха.

Справедливостта не е лозунг, а хляб.