
Житието на Свети пророк Илия е наситено не само от неизброими Божии чудеса, но и със свидетелства за чудната му връзка с Бога, кулминация на която е небесното му възнесение на огнена колесница. И пак на него Бог е отредил изключителната мисия, която ще се прояви в края на времената.
За ролята на старозаветния пророк непосредствено преди Второто Христово пришествие Сам Иисус Христос е казал: „Илия първом ще дойде и ще уреди всичко.“ (Мат. 17:11). Именно затова св. Илия е бил взет жив на небето, за да се върне в най-страшните дни на човешката история.
Пророк Илия живял през IX век преди Христа в Тесвия, когато израилтяните отстъпили от вярата си в Живия Бог заради жената на цар Ахав – езичницата Езавел. За да ги върне към Истинския Бог, пророкът затворил с молитвите си небето, за да не падне и капка дъжд.
В продължение на три години и половина сушата обхванала земята, настъпил страшен глад. Илия се оттеглил там, където Бог му посочил, и пламенно се молел за обръщането на съблазнения в езичество избран народ към правата вяра, а упорстващите в богоотстъпничеството като Ахав – да приведе към покаяние.
Пророческите му слова озарявали човешките души с Божия промисъл и когато изпълнил земната си мисия, се въздигнал в Божието царство на колесницата, която сам Бог му изпратил.
В народните вярвания по българските земи Свети Илия наказва с безводие неверниците, а за покаялите се изпраща благодатен дъжд.
Той закриля и помага на сиромасите, които не ламтят за имане и се уповават на Бога. Заради огнената сила, която притежавал, старите хора го наричат Илия Гърмодолец, Гърмоломник, Гръмовник, който препуска по небето с огнена колесница, от която изпраща светкавиците.
На този ден празнуват всички, които носят името на светеца – Илия, Илиян, Илияна, Илинда, Илка, Илко, Илчо, Лина, Линда. Занаятчийските еснафи на кожарите, кожухарите, самарджиите, керемидчиите и пожарникарите също почитат светеца.