Днес отбелязваме един от най-светлите моменти в историята на нашата страна.

На този ден преди 147 години, българският народ застава с гордост и решителност в името на свободата и независимостта.

Ден, в който времето застива в тишина и смирение пред подвига на героите, пролели кръвта си за бъдещето на България.

Това бъдеще не ни бе подарено – то бе извоювано в битки, с дух и упорство.

По бойните полета на Руско-турската освободителна война, в последна атака и полет към безсмъртието, редом с българските опълченци загинаха и воини от много народи – руснаци, украинци, румънци, финландци, белоруси, поляци, литовци, сърби и черногорци.

Днес България е техният последен дом, а наш дълг е да ги почитаме като свои герои.

Това е пътят, наречен ИСТОРИЯ – той идва от далеч, от времето назад, и ни води напред.

Националният празник ни призовава да бъдем единни. Да бъдем достойни българи в трудни времена!

Да помним националните идеали и да пазим историческата си памет!

Да предадем на децата си заветите на апостолите, революционерите и възрожденците!

Да възпитаме у тях гордост и себеуважение от това, че са потомци на героично минало и доблестни граждани на Родината!

За да имаме достойно бъдеще! И да пребъде във времето България!

Нека днес се обединим в любовта към родината, в стремеж за мир и разбирателство.