Днес отбелязваме един от най-светлите моменти в историята на нашата страна. На този ден преди 147 години, българският народ застава с гордост и решителност в името на свободата и независимостта.
Ден, в който времето застива в тишина и смирение пред подвига на героите, пролели кръвта си за бъдещето на България.
Това бъдеще не ни бе подарено – то бе извоювано в битки, с дух и упорство. 
По бойните полета на Руско-турската освободителна война, в последна атака и полет към безсмъртието, редом с българските опълченци загинаха и воини от много народи – руснаци, украинци, румънци, финландци, белоруси, поляци, литовци, сърби и черногорци.
Днес България е техният последен дом, а наш дълг е да ги почитаме като свои герои. 
Това е пътят, наречен ИСТОРИЯ – той идва от далеч, от времето назад, и ни води напред. Националният празник ни призовава да бъдем единни. Да бъдем достойни българи в трудни времена!Да помним националните идеали и да пазим историческата си памет! 
Да предадем на децата си заветите на апостолите, революционерите и възрожденците!
Да възпитаме у тях гордост и себеуважение от това, че са потомци на героично минало и доблестни граждани на Родината!
За да имаме достойно бъдеще! И да пребъде във времето България!
Нека днес се обединим в любовта към родината, в стремеж за мир и разбирателство.
Честит национален празник!Честит Трети март!
Нека България да пребъде през вековете!
