След изявленията на вицепремиера Атанас Зафиров, че „темповете на амортизация на водопреносната мрежа изпреварват в пъти темповете на подмяната ѝ, а само 25% от подадените общински проекти за финансиране са във ВиК сектора“ и че „имаме цели области без европейско финансиране заради липса на консолидирани ВиК дружества“, възникват няколко въпроса, които никой не задава – по подразбираеми причини, но са актуални към настоящия момент, казва кметът на Кричим Атанас Калчев.
Къде бяха кметовете на общини от предходните мандати, когато съществуваше идеалната възможност да кандидатстват по Оперативна програма „Околна среда 2007 – 2013 г.“ – целево насочена именно към подмяна и изграждане на ВиК инфраструктура и на пречиствателни станции?
Редно е да се отбележи, че в този програмен период имаше и финансиране за техническа помощ за тези, които не разполагаха с административен капацитет за целта, както и че само през този програмен период бенефициенти по ВиК проекти бяха общините.
Къде бяха управителните тела на ВиК дружествата и „шапката“ им – МРРБ, когато трябваше да се предприемат необходимите действия за консолидация и осигуряване на достъп до европейско финансиране, при условие, че само ВиК дружествата могат да бъдат бенефициенти по „Околна среда“? И защо не го направиха?
Направен ли е анализ на процента усвояемост на европейски средства и брой реализирани проекти с бенефициенти ВиК дружествата? Направена ли е съпоставка на брой успешно реализирани проекти във ВиК сектора през различните оперативни периоди с различните бенефициенти?
Днес изведнъж приоритет се дава на проекти за ВиК инфраструктура – но за сметка на вече кандидатствали общини, с избрани изпълнители, подписани договори, внесени гаранции и дори завършени обекти. Значи заради бездействието в миналото – и на местно, и на централно ниво, предстои преразпределение и приоритизиране на средства, което обаче ще ощети именно тези, които са работили навреме, по закон и в синхрон с държавната политика и европейските директиви, в интерес на населението и съобразно належащите нужди на населеното място.
Не е препоръчително да се размахва пръст към местната власт „на едро“ и под общ знаменател, нито да се разделят общините според моментните приоритети на централната власт, поради липсата на стратегия за цялостно развитие на сектора и последователна политика по изпълнението й. Такова „моментно“ приоритизиране е по-скоро работа на парче…
Столовете са вечни, хората се сменят.
А седящите на тях – винаги временно, без гаранции.
Не че нещо… но да се знае.
