Гръцката светица Кириакия (в превод на български Неделя) е родена в Мала Азия през III в.

От малка се посветила на Бога и решила цял живот да пази целомъдрие за „небесния жених”.

Много знатни младежи искали да я вземат за съпруга, но тя на всички отказвала с думите, че се е сгодила за Христа.

Заради вярата си девойката била хвърлена в тъмница, измъчвана и горена с огън. Но Господ ѝ пращал чудеса и раните ѝ зараствали.

На 7 юли 289 г. войниците на император Диоклетиан я посекли с меч. По-късно мощите ѝ били пренесени в столицата на Второто българско царство Търново, а св. Евтимий, патриарх Търновски, написал „Похвала на светата великомъченица Неделя”.

Народният култ към светицата е характерен предимно за земите на Странджа, Сакар, Пирин, Родопите, където празника ѝ наричат Света Пресвята, Пресвета Неделя, Къса Неделя, Голяма Неделя, Опална Неделя, Стара Неделя и още Прясната Неделя.

В тези райони и до днес битува вярването, че „Голямата Неделя е майка на всички недели в годината” или, че е „майка на неделния ден от седмицата”.

На празника не трябва да се похваща никаква работа.

Силно се вярвало, че в противен случай светицата много ще се разсърди и ще накаже с болести и със смърт жените, които са работили.

За Голяма Неделя стопанките приготвят обредни питки, които раздават в черква, до параклис или оброчище, носещи името на светицата.

На Голяма св. Неделя болните се къпят в лековити извори и се мият с лековита вода от аязмата.