Адриан и Наталия били съпрузи и живеели в град Никомидия в Мала Азия. Адриан бил езичник и служил като чиновник при император Максимиан Галерий (305 – 311), гонител на християните. Наталия била тайна християнка.

По време на преследването 23-ма вярващи се скрили в пещера близо до Никомидия, но били заловени, съдени, измъчвани и принуждавани да принесат жертви на идоли.

Когато били отведени в съда, за да бъдат записани имената им, Адриан, началникът на съдебната палата, бил там и ги попитал каква награда очакват от своя Бог за мъките си. Те му отговорили: „Око не е виждало, нито ухо е чуло, нито е идвало на човешко сърце това, което Бог е приготвил за онези, които Го обичат“ (1 Кор. 2:9). Чувайки това, Адриан казал на книжниците: „Напишете и моето име заедно с тях, защото и аз съм християнин“.

Адриан бил хвърлен в затвора, подложен на ужасни мъчения и починал заедно с останалите мъченици през 304 г.

Той бил на 28 години. Когато телата им започнали да горят, се разразила гръмотевична буря и пещта угаснала, а няколко палачи били убити от мълния.

Наталия починала върху ковчега на съпруга си в покрайнините на град Византион, където тялото му било пренесено от вярващи.