Когато вавилонският (халдейският) цар Навуходоносор превзел Йерусалим, разрушил храма, построен от Соломон, отнесъл във Вавилон всички скъпи съдове и откарал в плен множество юдеи. Измежду взетите в плен Навуходоносор избирал най-умните и красиви младежи, които да служат в двора му.
Сред тях били Даниил, Ананий, Азарий и Мисаил (които били преименувани на Валтасар, Седрах, Мисах и Авденаго). Те показали твърдост не според годините си и продължавали да изпълняват Мойсеевия закон. Бог ги надарил с мъдрост и успех в науките, а царят при беседи установил, че те със своята мъдрост и разсъдителност надминават всички учени мъже в държавата му.
Старозаветният пророк се е прочул със своята дарба да тълкува правилно сънища. Той разтълкувал сънищата на Навуходоносор . Сънят предсказвал падането на много царства в историята и началото на вечното царство, което имало да се открие след дохождането на Христос
“Наистина вашият Бог е Бог на боговете и Господар на царете, Който открива тайни, щом ти можа да откриеш тази тайна!”, казал Навуходоносор и въздигнал Даниил, дал му големи подаръци и го поставил над цялата Вавилонска област и главен началник над всички мъдреци вавилонски. Другарите му – Анания, Азария и Мисаил, по молба на Данаил, императорът почел с големи почести и ги направил началници на Вавилонската страна.
(Книга на пророк Даниила 2:47)
На осемнадесетата година от вавилонския плен Навуходоносор, направил златен истукан, и го поставил в Деир. Той искал масово народът му да се поклони на идола. Поставил на същото място и горяща пещ, за да погубва онези, които не се подчиняват. Враговете на Даниил донесли, че само Анания, Азария и Мисаил не са се поклонили. Царят ги заплашил с думите
„Още сега се поклонете, иначе ще бъдете хвърлени в горящата пещ, и никакъв бог не ще ви избави от ръката ми!” Те отговорили: ”Ние имаме на небесата Бог, Който е силен да ни спаси от горящата огнена пещ и от твоята ръка. Но ако Нему е неугодно да ни избави, ние все пак няма да служим на твоите богове, и няма да се поклоним на златния истукан, който си поставил!”
Царят се разгневил, заповядал да разпалят пещта и да хвърлят в нея завързаните мъже. Огънят в пещта бил толкова силен, че войниците, които изпълнявали заповедта, били опалени от пламъка. Но Бог пазел момците. Той им пратил на помощ Своя ангел. Сред те оставали невредими и пеели на Господа песен на хвала. Царят, който гледал това, веднага запитал служителите си: „Нали трима души хвърлихте в пещта? А как станаха четирима? Те свободно ходят сред огъня, а един от тях е светъл и прекрасен като Син Божий?” Учуденият цар се приближил до отвора на пещта и извикал: „Седрахе, Мисахе и Авденаго, раби на Всевишния Бог, излезте и дойдете!” Те веднага излезли от огъня и дошли при царя, който с удивление видял, че нито дрехите, нито космите им били опалени, дори миризма от изгорено нямало от тях; само веригите, с които били свързани, паднали от краката им. Тук царят познал силата Божия и извикал:
„Благословен Бог Седрахов, Мисахов и Авденагов, Който проводи Своя ангел и избави рабите Си, които се Нему надяваха! Който от поданиците ми се осмели да изговори хула против Бога, Комуто се покланят юдеите, ще бъде предаден на смърт, защото няма друг Бог, Който да може така да избавя!“
(Книга на пророк Даниила 3:95)
По-късно Даниил разтълкувал на сън царя, че Господ ще го лиши от сан и ще го отдалечи от човешкото общество дотогава, докато той признае, че само Бог е всемогъщ. Навуходоносор бил лишен от разум и като див звяр започнал да се скита по поля и гори. Това се продължило цели 7 години, след което Господ Бог се умилостивил над него и му възвърнал разума. Навуходоносор се разкаял в дълбокото си смирение, като познал Божието всемогъщество, отново заел престола си и царувал няколко години, славейки и хвалейки Всевишния Бог.
Валтасар – синът на Навуходоносор, веднъж устроил в двореца си великолепно угощение, на което всички шумно се веселили, пиели вино от свещените съдове, взети от Йерусалимския храм и величаели вавилонските богове. Изведнъж тайнствена ръка начертала на стената в пиршествената зала незнайни думи, а всички присъстващи били обхванати от ужас. Даниил обяснил, че думите означават, че Бог е изброил царството му, претеглил делата му и ги намерил недостатъчни. Още в същата нощ Мидияни и персийци нападнали Вавилон, убили царя и разделили царството му.
(Книга на пророк Даниила 5:25).
При мидийския цар Дарий Даниил бил на голяма почит. Царят му поверил управлението на една трета част от своята държава. Враговете му обаче подучили царя да издаде заповед: „Който през следващите 30 дена се моли на който да е бог или човек, освен на царя, да го хвърлят в лъвовата яма!“. Данаил отказал и бил хвърлен в ямата. Бог обаче изпратил Своя ангел и затворил устата на лъвовете. На сутринта царят заповядал да изведат Даниил из ямата и хвърлил там враговете му, които веднага били разкъсани. След това Дарий издал следния закон:
„От мене се повеля издава, във всяка област на царството ми да треперят и да благоговеят пред Данииловия Бог, защото Той е Бог жив, и Неговото царство е несъкрушимо, и Неговото владичество е безкрайно. Той избавя и спасява, върши чудеса и личби по небе и земя. Той избави Даниила от силата на лъвовете”.
(Книга на пророк Даниила 6:26).
Младият Даниил веднъж спасил от смъртно наказание и млада жена, на име Сусана, която била наклеветена от двама развратни старци. Даниил дал на съдиите съвет да разпитат обвинителите ѝ поотделно. Старците се объркали в своите показания, и чрез това се открила невинността на Сусана.
(Книга на пророк Даниила 13: 7-63)
Даниил доживял до дълбока старост и се удостоил с чудни откровения от Господа, които са записани в неговата пророческа книга.
Според народния календар, в деня на пророк свети Данаил празнуват всички жени, които скоро са раждали или ще раждат, както и майките на малки дечица. Месят се питки и се раздават за здраве и за плодовита година.
На 11 декември църквата почете друг светец носещ същото име – св. Даниил Стълпник – от Пети век.
