Започваме да наблюдаваме често срещания феномен на политическия хамелеон.
Реториката се променя спрямо новите настроения на световните политически сцени.
Прилича на това, което се наблюдава и при много други политици в Европа и света — „съгласяване с големите“ или адаптиране към модата на момента, независимо от първоначално заявените принципи.
Идеята, че български политици днес биха се обърнали и следвали новоизбрания 47-ми президент на САЩ, вместо евроатлантическата линия, която само преди месеци защитаваха (като Матросов на амбразурата) създава впечатлението, че политическите убеждения не са водещи, а вместо това те действат според това, което смятат, че ще им донесе подкрепа или ще ги приближи към победителите на глобалната сцена.
Събуждат се съмнения относно постоянството на политическите убеждения и мотивацията, особено когато става въпрос за теми като Украйна, евроатлантизъм и социални политики.
Това подчертава необходимостта от критично наблюдение и анализ на политическите действия, за да се гарантира, че те отразяват дългосрочните интереси на страната, а не са продиктувани единствено от моментни конюнктурни съображения.
