Ако някой искаше да напише политическа сатира за изборен хаос, вероятно нямаше да се сети за толкова нелеп сюжет – бюлетини, които изчезват, но никой не знае къде , протоколи, които се „обработват“, но без ясна логика , и институции, които си общуват през медиите като скарани съседи .

Всичко това с претенцията, че става въпрос за „законност“ и „прозрачност“ .

Реално ситуацията прилича на театър на абсурда , но с твърде предвидим финал – никой няма да понесе отговорност , а накрая ще ни обяснят, че проблемът не е в системата, а в нашето недоверие .

Или казано по-просто – избори се провеждат, резултатите се напасват , а ако не ви харесва, значи просто не разбирате сложността на демократичните процедури .