Даяна Дорс, родена като Даяна Мери Флак на 23 октомври 1931 г. в Суиндън, Англия, е една от най-бляскавите и противоречиви фигури в британското кино през 50-те и 60-те години на миналия век.
Известна със зашеметяващия си външен вид и знойно присъствие, тя често е наричана „британската Мерилин Монро“, въпреки че тя донесе своя уникален чар и талант на екрана.
Дорс прави своя филмов дебют през 1947 г. на 16-годишна възраст, но нейната пробивна роля във филма от 1950 г.
„Жълтият балон“ й привлича широко внимание.
По време на кариерата си Дорс се появява в повече от 30 филма, утвърждавайки се като една от водещите актриси на своето време.
Освен с актьорската си кариера, Дорс беше известна с пеенето и сценичните си изяви.
Нейният отличителен глас и завладяващо сценично присъствие я карат да се появява в различни музикални роли, което допълнително демонстрира нейната гъвкавост като артист.
Тя беше видна фигура в британската популярна култура и беше една от най-фотографираните жени в Обединеното кралство.
Привлекателността на Дорс не беше само в нейната красота; тя имаше естествена, харизматична способност да изобразява широк спектър от герои – от знойната фатална жена до по-драматични роли, като нейното превъплъщение на жена, бореща се с психично здраве в „Отдаване на нощта“ (1956), което демонстрира сериозните й актьорски качества.
Въпреки че Дорс имаше блестяща кариера, животът й бе белязан от поредица от лични възходи и падения, включително множество бракове и борбата й да балансира славата с желанието за уединение.
През 70-те години Дорс преминава от киното към телевизията, където продължава да бъде обичана фигура в британските домове, появявайки се в популярни телевизионни предавания.
Въпреки здравословните си проблеми по-късно в живота си, Даяна Дорс остава неизменна фигура в очите на обществеността, оставяйки след себе си наследство, което съчетава както чувственост, така и дълбочина в нейните образи.
Тя почина на 4 май 1984 г. от рак на 52-годишна възраст, но влиянието й върху британското кино и поп култура продължава и до днес.