Ако Стар Трек ни е научил на нещо, то това е, че пътуването във времето не е просто фантастичен трик – това е изпитание.
И в епизода на оригиналния сериал „Всички наши вчерашни“, това изпитание не просто тества героите, той ги разбива.
Влезте в Зарабет, навечерието на Ледниковата епоха на Сарпейдон, чието снежно изгнание се превърна в един от най-привлекателните, човечни моменти. Докато Кърк се заплита в страничен поход с карта за библиотеката към 17-ти век, пътуването на Спок и Маккой – буквално и емоционално – е това, което се прорязва до сърцевината и Зарабет е тази, която запалва мача.
Зарабет не е стандартната девойка в беда. Играна с болезнена уязвимост от Мариета Хартли (да, същата актриса, която по-късно участва във всички тези реклами на Polaroid с Джеймс Гарнър), Зарабет е трагичен вид – жена, изоставена не от географията, а от времето.
Тя е хвърлена 5000 години в ледниковото минало на планетата си като наказание за политическите престъпления на семейството ѝ, оставена с малко повече от камина, кожи и избледняваща надежда.
Нейната трагедия не е само изолацията, а липсата на каквато и да е възможност. Тя не чака спасение. Тя вече е приела, че ще умре сама.
Когато Спок и Маккой се объркат в нейния свят, това не е просто среща – това е емоционална детонация. Студът не е това, което влиза под кожата на Спок, а самото минало.
Защото в тази ера, заключена с лед, внимателно настроената логика на Спок започва да се топи. Буквално.
Благодарение на малко темпорална регресия (нахално кимване на еволюционната психология), вулканската въздържаност на Спок се разплита, разкривайки по-стара, по-дива страна – емотивна, импулсивна И ето къде се намесва Зарабет: не само като романтичен интерес, но като огледало за това какъв би могъл да бъде Спок,ако пусне яката на логиката.
Връзката им е бърза, но не плитка. Родено е от взаимната самота, споделено изгнание на душата. Зарабет вижда нежността под стоманата на Спок, докато Спок вижда човека, който можеше да бъде без Звездния флот, без вулканската традиция да притиска раменете му като тежестта на двоична звезда. За една гореща минута – а ние говорим за гореща Ледената епоха – той обмисля да остане. Това е най-близкото, до което се доближава до избора на чувството пред дълга в цялата серия.
Но тогава Маккой, винаги емоционалният компас, го призовава. Той обвинява Зарабет в манипулация, в огъване на истината за компания, а сблъсъка изгаря мъглата. Разхвърляно и сърцераздирателно е, както винаги е *Трек* в най-добрия си вид. Това, което е толкова забележително тук, е как шоуто не злодейства Зарабет. Тя * наистина* повярва на това, което им каза. Надеждата ѝ просто беше изкривена от години студена самота. Тя не излъга, за да задържи Спок – просто не можеше да си представи друг край.
Това е истинската трагедия. Не че Зарабет умира сама (което прави извън екрана хиляди години преди да се роди Федерацията), но че искрата между нея и Спок никога не е имала шанс за борба. Беше обречено от хронология. И в предаване, където технологията рутинно пробива дупки във времето, най-модерният кораб в галактиката все още не може да спаси нито едно сърце от разбиване.
Зарабет може да се появи само в един епизод, но въздействието ѝ е сеизмично. Тя разбива бронята на най-емоционално потиснатия офицер на Звездния флот и ни напомня, че самотата е природна сила – като гравитацията, като Епизодът завършва не с резолюция, а с тихо опустошение. Спок, обратното на Ентърпрайз, не прави поетично восък. Той просто заявява, с това сухо вулканско достойнство, че се е върнал в настоящето във всеки смисъл. ” И ти му вярваш. Но също така знаете, че част от него все още е в пещерата, със Зарабет, размразявайки се.
