Тони Ричардсън ми каза, че тя е единствената жена, която може да издигне и еротизира практически всяка дейност – умът й беше толкова жив, любопитен и експериментален.
Тя беше, каза той, най-неестествено развитото двегодишно дете на планетата.
Нейният постоянен рефрен беше „Защо не?“, последван от „Какво е това?“
Дяволски гладна, четеше всичко, ядеше всичко, изтощаваше всички, след което въздишаше в края на деня и поставяше всичко в перспектива по-добре от повечето писатели.
Страхувала се само от скуката, затова постоянно се местила.
Тя е човек, когото бих искал да познавам; някой, за когото исках да пиша.
Тенеси Уилямс за Жана Моро/Интервю с Джеймс Грисъм/1982.
