През 1957 г. джаз легендите Ела Фицджералд и Луис Армстронг се събират отново в Лос Анджелис, за да запишат Ella and Louis Again, продължение на изключително успешното им сътрудничество от 1956 г.
Събитието е от златната ера на джаза с артисти като Дюк Елингтън, Майлс Дейвис и Джон Колтрейн, които оформят еволюцията на жанра.
Фицджералд, известна като „Първата дама на песента“, вече се е утвърдила като водеща вокалистка през 40-те години на миналия век, след като е станала известна с Chick Webb Orchestra в края на 30-те години.
Армстронг, чийто новаторски стил на тромпет и дрезгав глас определят джаза от 20-те години на миналия век, беше движеща сила за довеждането на жанра до масовата публика.
Тяхното сътрудничество през 50-те години на миналия век символизира перфектната комбинация от вокална елегантност и инструментален блясък, улавяйки същността на американския джаз в неговия връх.
Късните 50-те на миналия век бяха период на трансформация за джаза, тъй като ерата на биг бендовете от 30-те и 40-те години на миналия век отстъпи място на по-интимни записи в малки групи.
Ella and Louis Again, записан в Capitol Studios, включва спокоен, но майсторски подход, с открояващи се парчета като „Makin’ Whoopee“ и „Autumn in New York“.
Албумът е продуциран от Норман Гранц, основател на Verve Records, който играе важна роля в оформянето на историята на звукозаписа на джаза.
До 1957 г. Фицджералд вече е започнала своята легендарна поредица Songbook, интерпретирайки произведенията на Коул Портър, Роджърс и Харт и Дюк Елингтън, докато Армстронг остава глобален посланик на джаза, като се изявява широко в Европа и Африка.
Тяхното сътрудничество не само показа тяхната химия, но също така подчерта промяната в джаза към сложни вокални интерпретации и минималистичен инструментален бекграунд.
След издаването на Ella and Louis Again и двамата артисти продължават влиятелните си кариери.
Фицджералд спечели множество награди „Грами“, след като Академията за звукозапис ги представи през 1959 г., затвърждавайки още повече нейното наследство като вокална сила.
Армстронг, чийто запис на “Hello, Dolly!” от 1964 г. направи история, като оглави класациите на Billboard, остана обичана фигура до смъртта си през 1971 г.
Съвместната им работа остава доказателство за непреходната сила на джаза, улавяйки безкраен момент в историята на музиката, когато два от най-великите му гласове се събраха, за да създадат нещо наистина магическо.
