Джони Мичъл, родена Роберта Джоан Андерсън на 7 ноември 1943 г., във Форт Маклауд, Алберта, Канада, е една от най-влиятелните певици и автор на песни на 20 век.
Ранните ѝ години в музиката поставят основата на забележителна кариера, която ще я накара да се превърне в определящ глас в кънтри, рок и джаз.
Музикалното пътешествие на Мичъл започва още в детството ѝ, където тя проявява ранен интерес към изкуството.
Тя започва да свири на пиано на седем години и по-късно се научи да свири на китара.
Ранните ѝ влияния включват фолк легенди като Пит Сийгър и Уди Гътри, както и традиционната фолк музика на канадските ѝ корени.
В началото на 60-те години на миналия век Мичъл започва да играе в малки клубове и кафенета в Саскатун и в цяла Западна Канада.
Тя приема сценичното име Джони Мичъл, след като се омъжва за колегата си кънтри певец.
Двойката се премести в Съединените щати, където кариерата на Джони започва да набира сила.
Пробивът на Мичъл дойде с преместването ѝ в Ню Йорк, където тя става част от фолк сцената на Гринуич Вилидж. Уникалният ѝ глас, сложна китара и дълбоко лични текстове я отличават от съвременниците ѝ.
Песни като „Urge for Going“ и „Both Sides, Now“ са кавъри от други изпълнители, което помага за установяването на репутацията ѝ на надарен автор.
През 1968 г. Мичъл издава дебютния си албум „Song to a Seagull“, продуциран от Дейвид Кросби. Албумът показва поетичните ѝ текстове и иновативните настройки на китарата, спечелвайки признанието ѝ на критиците и нарастваща.
Следващите ѝ албуми, включително „Clouds“ (1969) и „Ladies of the Canyon“ (1970), затвърждават статуса ѝ на водеща фигура в движението за народ.
Ранните години на Джони Мичъл в музиката бяха белязани от неуморен стремеж към артистична изява и готовност за прекратяване.
Нейният принос към музикалния свят остави незаличима следа, а влиянието ѝ продължава да резонира както на артисти, така и на феновете.
