През 60-те диското още не се е появило съвсем, но кубински танцьори танцуват вид салса и суинг, което може да се счита за начало на диско субкултурата.

През 1968 г. се появява вид електронна музика със синтезатори и така постепенно са ражда диско музиката.

Получава се интересен вид продължителен бийт, който позволява навлизането от една песен в друга без да се спира музиката.

Един от най-известните диско клубове изобщо в историята на диско културата е Studio 54 в Ню Йорк.

Впоследствие се създава и филм, посветен на този клуб и на онова време.

През 1978 г. Джон Траволта и филмът с негово участие „Треска в събота вечер“ карат диско сцената направо да експлодира.

Светът полудява по този нов вид музика. 1978 е годината, в която диското е в своя пик, Ню Йорк обявява Национална Диско седмица през месец юни

Телевизията също не може да избяга от диско лудостта.

Появяват се различни шоу програми като Dance Fever, the Gong Show, Soul Train и Star Search.

Това обаче кара хората да останат по домовете си и да останат с погрешно впечатление за диското, наблюдавайки състезателната му, а не неговата социална страна.

Постепенно с течение на годините диско клубовете биват затваряни, а самата музика се трансформира от появата на нови субкултурни направления.

Така или иначе обаче времето е единственият съдник, който показва, че диското не е изчезнало – напротив то преживява един нов период на модификация, който в никакъв случай не е за подценяване.