Най-великата Саломе в историята на киното Ивон Де Карло има трагична лична съдба, но все пак оставя две деца.

Великата канадска танцьорка, кабаретна певица и актриса от 40-те години на ХХ в. блясна в  Salome, Where She Danced (1945), където танцува цели пет пъти.

В своята автобиография звездата на Холивуд от 40-те и 50-те години на ХХ в. Ивон Де Карло /1922 – 2007/ смята режисьора Били Уайлдър за „първата голяма любов в живота и“.

Те се запознават през 1943 г., когато тя има договор с Paramount Pictures.

Въпреки че го описваше като физическата „антитеза на моя мъж-мечта за цял живот“, тя се влюби в него и се възхищава на „безкрайния му чар и остроумие“.

Той беше разделен със съпругата си и живееше под наем, докато бяха заедно.

Тяхната краткотрайна връзка приключи, когато той я напусна заради актрисата Дорис Даулинг. 

През 1945 г., след излизането на втория й филм, Frontier Gal, Де Карло се завръща в родния Ванкувър, Канада, и присъства на тържество, организирано в нейна чест на предишното й работно място като танцьорка, нощния клуб Palomar, където е представена на милиардера Хауърд Хюз.

По-късно тя открива, че той е летял директно от Лос Анджелис, защото искал да се срещне с нея извън Холивуд.

Хюз й казал, че е гледал филма Саломе, в който Ивон танцува повече от пет пъти и е очарован от нейната красота.

Първоначално Де Карло „просто съжалява“ за „недохранения и забележително тъжен“ Хюз.

На следващия ден те излизат на среща и започват романтична връзка.

Хюз предпочитал да запази романса си в тайна.

Де Карло искала да се омъжи за него, но той не гледал сериозно на връзката им.

Де Карло по-късно пише: „Хауърд Хюз беше една от най-важните любови в живота ми“.

След раздялата си с Хюз, Де Карло излиза с Робърт Стак и Бърт Ланкастър, нейният колега от Крис Крос.

По време на снимките на Brute Force, Де Карло се влюбва в колегата си Хауърд Дъф.

Дъф иска да се ожени за Де Карло.

През април 1947 г. Де Карло обявява годежа си с Дъф, но в крайна сметка те се разделят поради неговия алкохолизъм.

Де Карло се срещна с принц Абдул Реза Пахлави от Иран, когато посети Бевърли Хилс през 1947 г. 

Седмица по-късно те пътуват до Ню Йорк и прекарват известно време заедно.

След завършването на филма си Casbah, Де Карло предприема първото си пътуване до Европа, събирайки се отново с принц Абдул в Париж.

Те били на почивка в Швейцария и Италия, а няколко месеца по-късно Де Карло посетила кралския дворец в Техеран.

В края на 1940 г. Де Карло започва връзка с Джок Махоуни, каскадьор, който работи по нейния филм The Gal Who Took the West. 

Докато е сгодена за Махони, Де Карло забременява и също така открива, че има голяма киста на яйчника.

Туморът е отстранен хирургически и в резултат на това тя губи бебето.

Връзката й с Махони приключва, когато Де Карло разбрира, че се среща с друга жена, актрисата Маргарет Фийлд.

През 50-те години един от нейните годеници е английският фотограф Корнел Лукас.

В началото на 1954 г. тя информира колумниста Ърскин Джонсън за годежа си с шотландския актьор Робърт Ъркхарт, неин партньор в „Щастливи завинаги“.

Тя казва: „Тъкмо се установявам да чувствам, че съм готова за брак. Преди чувствах, че не съм готова.“

През пролетта на 1954 г. тя признава на журналиста: Мисля, че е прекрасно да се работи. Ще трябва да срещна изключителен и разбиращ човек, наистина, преди да мисля за брак. Все още не съм срещал такъв човек.

Де Карло се запознава с каскадьора Робърт Дрю „Боб“ Морган на снимачната площадка на Shotgun през 1955 г., но той е женен и има дете, дъщеря Бари Лий.

Де Карло няма намерение да причинява този брак да се разпадне. 

Те обаче се срещат отново след смъртта на съпругата на Морган, на снимачната площадка на Десетте заповеди в Египет, където изглеждат незабавно привлечени един от друг.

Двамата се женят на 21 ноември 1955 г. в епископската църква „Свети Стефан“ в Рино, Невада. 

Де Карло отглежда Бари като свой и има двама сина с Морган: Брус Рос, чийто кръстник е Сесил Б. Демил;  и Майкъл.

Боб Морган е сериозно ранен и почти умира, докато изпълнява каскада във филма Как беше спечелен Западът (1962). 

Към края на филма има престрелка в движещ се влак между маршала и банда влакови обирджии.

На Морган му е казано да се хване за дънер и да се люлее между две платформи, едната от които превозва няколко тона дървен материал. 

Веригите, държащи трупите, се скъсват и Морган е смазан от падащите трупи.

Той е толкова тежко ранен, че му отнема пет години, за да се възстанови до точката, в която може да се движи сам и да ходи без чужда помощ.

Тъй като договорът му с MGM не поема отговорност за инцидента, Де Карло и Морган завеждат дело срещу студиото за 1,4 милиона долара, твърдейки, че съпругът й е трайно инвалид.

След инцидента Де Карло работи усилено, за да издържа семейството и често е далеч от дома, обикаляйки със сценични продукции или танцувайки в нощни клубове.

Постоянните спорове на Морган обтягат брака им и Де Карло дори обмисля развод през 1968 г. 

Когато се завръща у дома след новозеландското турне на No, No, Nanette, тя подава молба за развод на основание непреодолими различия.

Двамата се развеждат през юли 1973 г.

Де Карло претърпява лек инсулт през 1998 г.

Последните си години прекарва в Motion Picture & Television Country House and Hospital в Уудланд Хилс.

Почива от сърдечна недостатъчност на 8 януари 2007 г. и е кремирана.