През 1955 г. Джеймс Дийн и Урсула Андрес са заснети, споделящи интимен момент на холивудско парти, рядък поглед в личния живот на мрачния млад актьор, чиято кариера е трагично прекъсана.
По това време Дийн току-що завършва снимките на Giant, Тексаска епопея, в която участва заедно с Елизабет Тейлър.
Филмът, режисиран от Джордж Стивънс, ще стане последната му роля, тъй като загива в автомобилна катастрофа на 30 септември 1955 г., преди официалното му излизане през 1956 г.
Андрес, зашеметяваща швейцарска актриса, която по-късно ще постигне международна слава като първото момиче на Бонд в „Д-р No“ (1962), тогава е изгряваща звезда.
Въпреки че слуховете за тяхната романтика остава спекулативна, връзката им на това парти добавя още един слой интрига към вече митичното наследство на Дийн.
През 1955 г. Дийн става културна икона, олицетворяваща младежки бунт и тревога в На Изток от Рая (1955) и Бунт без кауза (1955).
Неговата неопитомена харизма и интензивност на методите го отличават, което го прави плакат за недоволна следвоенна младеж.
Докато живее бързо както на екрана, така и извън екрана, очарованието му от скоростта в крайна сметка ще доведе до смъртта му в трагичен инцидент зад волана на неговото Porsche 550 Spyder – иронично наричано „Малкото копеленце“.
Междувременно Андрес, която тепърва трябваше да направи своя пробив, по-късно ще се превърне в един от най-разпознатите сексуални символи на 60-те години на миналия век, кариерата ѝ процъфтява дълго след като Дийн е мъртъв.
Щом пътищата им наистина се пресичат през мимолетните месеци преди смъртта му, това е още един момент на мимолетна красота в краткото, но блестящо съществуване на Дийн.
Въпреки че участва само в три големи филма, влиянието на Джеймс Дийн върху Холивуд остава несравнимо, образът му завинаги свързан с младежко неподчинение и трагична съдба.
Посмъртното му изпълнение в Giant показа ново ниво на дълбочина в актьорската му игра, играейки застаряващия, богатия на петрол Джет Ринк – една от най-привлекателните му роли.
Живееше ли още, траекторията на кариерата му можеше да отразява тази на съвременниците му като Пол Нюман или Марлон Брандо.
Урсула Андрес, от друга страна, продължи да пленява публиката с незабравимото си влизане в „Д-р Но“, излизащ от океана в бели бикини – момент, който бетоментира мястото ѝ в кинематографичната история.
Но за една вечер през 1955 г., преди светът да опознае Андрес и преди съдбата на Дийн да бъде решена, те бяха просто двама млади актьори, наслаждаващи се на парти, без да знаят, че единият от тях скоро ще стане легенда.
