Капуцин, родена като Жермен Елен Ирен Льофевр на 6 януари 1928 г. в Сен Рафаел, Франция, остава светла фигура в аналите на класическото кино.
Тя е и звездата с най-кратък и единствен брак.
Омъжва се само един път – през 1950, за Пиер Трабо, и се развежда същата година.
Капуцин е измъчвана от психични атаки през целия си живот, по време на които тя се е опитвала да се самоубие.
Няколко пъти е спасявана, но през 1990 г., на 62-годишна възраст, тя загива в Лозана, скачайки през прозореца на апартамента си от осмия етаж.
Тя е кремирана, а прахът и е разпръснат над морето.
Некролог, публикуван в The New York Times, упоменава, че трите ѝ котки са единствените ѝ наследници.
Известна със своята аристократична красота и загадъчна привлекателност, тя остави незаличима следа на международната филмова сцена.
Кариерата й започва като моден модел в Париж, където нейната елегантност привлича вниманието на Dior и Givenchy.
Това доведе до навлизането й в актьорството, където дебютното й представяне във френския филм от 1948 г. „Идолът“ поставя началото на нейното издигане до звезда.
Преходът на Капуцин в Холивуд идва с появата й в „Песен без край“ (1960), където тя играе заедно с Дирк Богард, спечелвайки признание за изтънчената си актьорска игра и присъствие на екрана.
През 60-те години на миналия век Капуцин се превърна в основна част от изтънченото европейско и холивудско кино, участвайки в емблематични филми като Розовата пантера (1963) с Питър Селърс и What’s New Pussycat?, преведен на български като „Розовата пантера“ – (1965).
Капуцин прави своя филмов дебют през 1948 г., като прислужницата в „Двуглав орел“ на Жан Кокто.
Във филма на Жак Бекер „Дата през юли“ (1949) името ѝ дори не се споменава в надписите, но на снимачната площадка тя се запознава с актьора Пиер Трабо, а година по-късно става негова съпруга.
Този брак продължава само шест месеца и е първият и последен в живота на актрисата.
Номинирана е за „Златен глобус“ (1961).
Най-известна е с ролята си Симон Клузо във филма „Розова пантера“ (1963), където играе в тандем с Питър Селърс.
Екранната й харизма беше допълнена от приятелството й в реалния живот с колеги като Одри Хепбърн, с която споделяше страст към модата и изкуството.
Владееща много езици, Капуцин беше истинска космополитна фигура, често срещана на кръстопътя между висшето общество и кинематографичния елит.
Наследството на Капуцин се крие в способността й да балансира блясъка с гравитацията, завладявайки публиката по целия свят.
Въпреки че се оттегли от актьорството през 70-те години на миналия век, нейните вечни изпълнения продължават да вдъхновяват феновете на класическото кино.
Като символ на стила и изтънчеността от средата на 20-ти век, тя остава обичана фигура, нейният принос е завинаги гравиран в златната ера на киното.

