Днес, когато заставаме пред паметниците на нашата свобода, ние не просто прелистваме страниците на историята. Днес ние отдаваме почит на онези, които с делата и саможертвата си извоюваха право ни да се наричаме свободни. Но 3-ти март не е само ден за възпоменание – той е ден за равносметка. Той е мостът, по който преминаваме от миналото, през предизвикателствата на настоящето, към хоризонта на нашето бъдеще.

Така започна словото си за Трети март кметът на община Куклен Мария Белчева.

Ето какво още каза тя:

Светът около нас постоянно се променя. Империи изгряват и залязват, граници се чертаят и изтриват, нищо не остава в постоянна форма. В този световен цикъл от метаморфози, България присъства гордо вече 14 века, запазвайки своята идентичност дори в епицентъра на най-тъмните исторически времена, възраждаща държавността си тогава, когато светът е предполагал заличаването ни. Нашата устойчивост е нашата национална мъдрост, градена и калявана в продължение на векове.

Аз вярвам в българския народ. Тази вяра не е плод на празен оптимизъм, а на историческо доказателство. Вярвам, че всяко поколение, родено под това небе, носи в себе си борбеният български дух. Тази несломима духовност не се учи в учебниците – тя е заложена в нас. Тя е същият онзи стремеж, който е водил хайдутите по балканите и просветителите в килийните училища, който е печелил славни битки по бойните полета, който е превръщал България в икономическото чудо на Балканите и с който българите постигат и днес върхове във всички сфери на живота по целия свят.

Днес често чуваме тревоги за бъдещето, но аз гледам на него със спокойна увереност. Моят оптимизъм се корени в сегашното подрастващо поколение. В очите на нашите деца и младежи виждам същия онзи стремеж към справедливост, същата жажда за чистота и свобода, каквито са носели предците ни.

Тези млади хора са носители на новия свят, но в сърцата им тупти древният български дух. Те са тези, които ще преведат България през новите времена, запазвайки нейната идентичност.

Свободата не е крайна точка, тя е непрекъснат процес на съзидание. Докато носим в себе си уважението към традициите и дързостта да гледаме напред, България няма от какво да се бои. С тази дълбока вътрешна увереност, днес можем да заявим: България ще пребъде!