Марково – родното село на един от най-значимите пловдивски и български поети от втората половина на ХХ век, Петър Анастасов, е добре да го почете с паметна плоча поне.
Анастасов (1942-2023), поет и драматург, е най-известното име, което селото в полите на северните Родопи е дало на България.
Почетен гражданин на Пловдив, дългогодишен директор на издателство „Христо Г. Данов“ до 1989 г. и председател на Дружеството на пловдивските писатели, автор на пиеси, поставяни във всички театри в страната, на 12-сериен телевизионен филм, на 8 емблематични стихосбирки, на химна на Пловдив…
Носител на наградите „Пловдив“ – за цялостно творчество, „Пеньо Пенев“, „Изворът на белоногата“, „Орфеев венец“, „Николай Лилиев“, „Валери Петров“, на „Златен век – огърлие“.
А в селото, където се появава на бял свят на 27 октомври 1942 г. и където му се раждат двамата сина, няма нищо за Петър Анастасов.
Срам за Марково!
Поетът и драматургът, почетен гражданин на Пловдив, Петър Анастасов, възкръсва в нова книга половин година подир кончината си.
Заслугата е на съпругата му – Светла, за съставителството и издаването, а томчето от над 200 страници представя поета и драматурга в изненадваща роля – тази на публициста, мислителя, мемоариста.
Всъщност това са три различни оптики, които текстовете в книгата „Приятелство – красиво тайнство” (заглавието е стих на поета), събират в едно книжно тяло.
Премиерата е на 6 март, от 18 часа, в залата на Народна библиотека „Иван Вазов“ в Пловдив.
Книгата ще представи Антон Баев.
Заповядайте!
