Доскорошните първи дружки – кметът на община „Родопи“ Павел Михайлов и чаровната кметица на най-богатото село в общината – Марково, Десислава Терзиева, са в епистоларна драма в мрежата.
След като г-жа Терзиева обясни защо тя и съветниците от партията й „Александър Стамболийски“ са свалили доверието от председателя на Общинския съвет Владимир Маринов, избран преди близо две години и с тяхна подкрепа, Павел Михайлов, кмет на „Родопи“, отговори след три дни размисъл с пространен епистолар, почти в стихотворна форма.
В „Родопи“ вече вързят залози кой ще е следващият голям кмет – Михайлов или Терзиева. Според букмейкърите общината има шанс за първи път да излъчи жена за кмет.
Но прочетете епистолара на Павел Михайлов
Безпринципността и предателството
Гледам света около себе си и понякога ми става студено.
Не от времето, а от хората.
От онзи хлад, който идва, когато виждаш как се продава достойнството —
евтино, с усмивка, с фалшива усмивка.
Безпринципността се е научила да носи красиви дрехи, но фалшиви.
Тя се представя за „прагматичност“, за „зрялост“, за „дипломация“.
Но аз я познавам — тя винаги идва без гръбнак и без съвест.
Тя говори за чест, без да осъзнава що е чест.
Тя не обича истината, защото истината тежи.
Предпочита меките лъжи, които галят егото и приспиват разума.
Аз я виждам — всеки ден.
В погледите, които се отвръщат, за да не забележат неправдата.
В думите, които се премълчават, за да не изгубят удобството си.
В усмивките, които са просто маски, зад които гние страхът.
А след безпринципността идва предателството.
То не винаги крещи.
Понякога просто мълчи, докато забива ножа. Ножа, уважаеми, ножа.
То се ражда от слабост, от алчност, от липсата на граници.
И най-болезненото е, че често идва от онези, които някога сме наричали „свои“.
Аз не съм част от това
Не искам да бъда.
Не мога да гледам как истината се подменя,
как доверието се превръща в сделка,
и да мълча.
Защото мълчанието също е форма на предателство.
Избрах да говоря.
Да вярвам в онова, което е честно, дори когато е трудно.
Да стоя изправен, дори когато светът ме натиска да коленича.
Да не се срамувам от принципите си —
защото те са всичко, което ме държи човек.
И ако някой ден остана сам в тази вярност —
нека бъде така.
По-добре сам с чиста съвест,
отколкото сред тези, които държат ножа, които са забравили какво значи чест, преданост и достойнство.
Вие ме познавате.
Не дойдох да обещавам – дойдох да работя. И го направих!
Общината ни днес е жива, расте, развива се – с труд, с визия, с вяра в доброто – постигнахме повече, отколкото мнозина вярваха.
И точно сега, когато сме силни, някой, продаде доверието за амбиция.
Днес има опити да бъдем разделени. Но аз вярвам – ние сме по-силни от това.
Да пазим направеното и да продължим напред – с чест, с достойнство и със сърце!
_________________________
Продължаваме да следим драмата – б.р.
Ще го прецака кметицата, беше се много прехласнал по нея!
Разбира се, че кметицата е по-хитра, Павел като Павлик Морозов стои на амбразурата да брани милионера Владко, еми ще яде дървото.