Антон Баев за своя роман „Мария от Охрид“: Това е книга за бавно четене

MyRodopi 892 

Романът „Мария от Охрид“ е книга, която е писана много бавно, и тя наистина е за бавно четене. Това са 400 страници текст с много исторически и канонично-християнски препратки, така че не е тип четиво за влака. Това каза в предаването „Един неделен ден по шосето“ на Радио „Фокус“ Антон Баев – поет, белетрист, литературен критик, литературовед и журналист. „Тази книга като роман, какъвто завършен вид доби, тя тръгна през 2008 година от един дълъг разказ или кратка новела „Евхаристия за Григорий“, който излезе в един сборник 2010 годни. В този разказ се бях опитал да заключа едно историческо време от борбите за църковната ни независимост и изграждането на Железния храм в Цариград, и съответно 100 години по-късно, началото на 60-те години на ХХ век, когато друг голям храм „Всех Святих“ в Русе е взривен от тогавашната комунистическа власт. На представянето на сборника от Светозар Игов, той ми каза, че този разказ има потенциала на роман, а и аз го усещах така, но много дълги години не знаех как да го продължа като роман. Докато по една щастлива хрумка осъзнах, че това е една и съща история, т.е. историята за разрушаването на един храм и историята за съзиждането на един православен храм може да бъде разказана под формата на колело, без да излизам от времевия обхват, само завъртайки го.“

„След като на мен ми хрумна, че тази история от един век, този век е един кръг, който аз ще го въртя в повествованието, мен ми трябваха точно няколко „вертувиански хора“, които да разположа в този кръг по симетрична формула. И се оказа, че на мен са ми достатъчни точно 8 души централни герои, от името на всеки аз да разкажа една и съща история, само че през неговия език и през неговата оптична гледна точка, така, както е поставен в този кръг. И по този начин се получават 8 разказа, 8 големи повествования за едно и също нещо. Само че те звучат по различен начин, защото хората са различни, и историята, и кръгът се завърта през тях по различен начин“ разкри още за структурата на повествованието Антон Баев.

Авторът на „Мария от Охрид“ обясни още и за числото 8, което присъства по няколко различни начина в неговия роман, че освен сакрално число в християнството, осмицата може да се види още от древността по много различни начини: „В изкуството 8 са нотите в петолинието, а в този роман в един момент нататък в писането му след втората глава мен ме интересуваше преди всичко музиката, той да звучи като музика. Мен ме интересуваше ритъма на това слово. Така че на мен тези 8 герои ми бяха необходими като ноти. От друга страна 8 са квадратите в шахматната дъска хоризонтално и съответно вертикално разположени. Така че тези 8 централни герои, които се обговарят през други 8 второстепенни, представляват една игра на шах. А математиката и музиката са изключително близки поради простата причина, че при тях съответствията, симетриите са най-важните, те ги поддържат. И това е важно въобще за изкуството, особено за онази част от литературата, която иска да звучи като музика.“

Интересно е, че бележките под линия в романа не са точно бележки под линия, разказа Антон Баев, като обясни, че това е втори роман – роман в романа: „Защото те не са просто една дефинитивна история на факта, помощна история, а те са под формата на приписки и представляват това, което един от централните персонажи си е записвал като приписки, четейки Светото писание отстрани. И те са обговаряне на т.нар. фактологическа история. В този смисъл за мен те са важни т една страна като фактическа страна, обаче от друга страна и от начина, по който те да звучат като една лична история, препредадена фактическа история.“

- РЕКЛАМА -

По думите му фокусът му като поет и белетрист е не само върху православието, а изобщо върху религиите като цяло: „Мен ме интересува вертикалният човек, който е устремен към небето, а не хоризонталния човек, който пътува във всекидневието. Хората от тази епоха на Възраждането също много са пътували, но те са пътували с някаква вертикална сила – те са пътували с цел да постигнат нещо възвишено за разлика от сега, когато то е битийно, преди всичко да се спасим, да оцелеем. Това е пътуването не само в будителския смисъл на думата, но това е преди всичко духовното пътуване от една страна, и най-вече според мен е минаването през времената – съчетаването в едно и също битие, в един и същ човешки живот на много векове. И това са вековете на познанието.“

Сподели
КОМЕНТИРАЙ

Косово – родопската перла

И нещо за добро утро, скрито в Родопите. Забравено от Бога, но възродено от хората - с. Косово. Само на…

Пиян от Куклен уби приятел по чашка в спор за шише

49-годишният Мариян Паскалев застава пред Окръжен съд Пловдив днес за убийство с особена жестокост на свой приятел по чашка и…

Мъж от Ягодово запали 8 фирмени коли

Мъж от Ягодово, запалил 8 автомобила, от които 7 фирмени, застава пред Окръжен съд Пловдив днес. Срещу подсъдимия Г. Ш.…

Търсят изход от кризата с кадри в туризма

В петък министър Евтим Милошев призова парламента да  гласува промяна в Закона за чужденците в Република България. Браншът даде светкавично…

10-те най-нездравословни мазни храни

През последните няколко десетилетия познанията ни за мазнините в храните се промениха. През 90-те години на миналия век смятахме, че…