Едвиг Фенек, родена в Анаба, френски Алжир, през 1948 г., се превърна в една от най-емблематичните актриси от 60-те и 70-те години на миналия век, благодарение на поразителната си красота и неоспоримо присъствие на екрана.
След развода на родителите си, Фенек се премества във Франция с майка си, където балансира обучението си в гимназията с уроци по танци и медицина.
Пробивът й в развлекателната индустрия идва през 1967 г., когато участва в конкурса за красота Lady France по време на филмовия фестивал в Кан, като в крайна сметка печели титлата и привлича вниманието на търсач на таланти.
Това доведе до нейното преместване в Италия, където тя бързо се превърна в едно от определящите лица на жанра giallo – стилна и провокативна форма на италианското трилър кино.
В края на 60-те и 70-те години Фенек си сътрудничи често с режисьора Серджо Мартино, участвайки в запомнящи се филми като The Strange Vice of Mrs. Wardh (1971), който затвърждава статуса й на кралица на giallo.
Този жанр, известен със своите мрачни сюжети и силен акцент върху еротиката, идеално пасваше на очарованието на Фенек.
Способността й да съчетава мистерия със съблазняване я превърна в трайна икона в европейското кино, особено в еротичните трилъри и италианските секси комедии, които доминираха през десетилетието.
Филми като „Всички цветове на мрака“ (1972) и „Вашият порок е заключена стая“ и „Само аз имам ключа“ (1972) я представят едновременно като зашеметяваща красота и умела актриса, способна да се справя със сложни, често опасни роли.
До 80-те години на миналия век Фенек измества фокуса си към театъра и телевизията, като същевременно се насочва към продуциране. Кариерата й продължи да се развива извън екрана, показвайки нейната гъвкавост и предприемачески дух.
Дори когато тя прегърна по-спокоен живот в Португалия, нейното наследство остана непокътнато.
Любима фигура сред кинофилите, влиянието на Фенек достигна дори до съвременни режисьори като Куентин Тарантино, който й отдаде почит, като нарече герой на нейно име в Inglourious Basterds (2009).
Като обичана икона, тя е запомнена не само с незабравимата си красота, но и с незаличимата следа, която остави в европейското кино.
