Вече съм писал, но ще продължа. Който персонализира политиката е, или невеж, или измамник. Спомнете си 90-те години. Комунистите персонализираха прехода с освобождаването от Живков и живковизма. Облякоха се в бяло, грабнаха половинметрови свещи и хукнаха в църквите. Няма модел Борисов, както тръбеше Нинова, няма модел Пеевски както твърдят сега някои пумпали, няма и модел Доган. Има политическа система на посткомунистическо общество. Има някаква демокрация, чиито основи, бяха положени от комунистите-перестройчици под контрола на Москва. Кръгли нули, като Христо Иванов и компания ви лъгаха, че чрез смяна на конституцията и всичко ще е по мед и масло. Те нямат глави за да свършат каквото и да е стойностно. Има една приказка, празни лейки. Проблемите са много по дълбоки и изискват не празни лейки, а хирурзи с големи скалпели.

Каквото и да казвате, каквито и обвинения да хвърляте върху Пеевски, той не се поколеба да извади скалпелът.

Как ще продължи ще видим. Ама действало се избирателно. Болни мозъци са тези които врякат това. Винаги в живота е избирателно и винаги има начало. Е, ли вълкът престъпник? Ами не е ли очевидно.

Е, ли са другите които крякат, че са невинни, престъпници, са. Само те ли са ? Ами разбира се, че не са само те. Във всеки случай отнякъде трябва да се започне и започването е факт. Отвратен съм от самоопределилите се за борци с корупцията, които днес се съешават с Доган.

По-голямо падение не виждам.

Мога да направя много сериозен анализ на земетръсните политически процеси в България, но все пак това пространство не е за това.

А който ви казва, че Пеевски е по-опасен от Радев и се съюзява с Радев да освобождава България от Пеевски е мошеник с голямо М.

П. Бояджиев, български дисидент.