Животът на Лана Търнър е истински трилър – седем съпрузи, повечето насилници в буквалния смисъл, и само едно дете, което на 14 години убива един от любовниците на майка си.
Родена през 1921 година и починала през 1995 от рак на гърлото, истинското име на актрисата е Джулия Джийн Търнър.
Баща ѝ Джон Върджил Мадисън Търнър (1903 – 1930) е миньор от Тенеси.
Майка ѝ Милдред Франсис Коуън (1904 – 1982) произхожда от щата Арканзас.
Трудните времена принуждават семейството да се премести в Сан Франциско, където малко след това родителите се разделят.
През 1930 година, след спечелването на известна сума пари в игра на зарове, бащата е ограбен и убит на път за дома си.
Година по-късно майката се премества с десетгодишната си дъщеря в Лос Анджелис.
Двете живеят в голяма бедност, поради което Лана понякога остава в домовете на различни познати, за да пестят пари. В този период майка ѝ работи по 80 часа седмично като козметичка.
Търнър посещава гимназията в Холивуд, където по същото време учи и друга бъдеща суперзвезда Мики Руни.
На 16-годишна възраст тя е забелязана в едно кафене от Уилям Уилкерсън, издател на вестника „Холивудски репортер“.
Привлечен от нейната красота, той я посочва на агента на актьори Зепо Маркс, чиято агенция веднага ѝ предлага договор и я представят на известния режисьор Мървин Лерой, който я включва в малка роля във филма си „Те няма да забравят“ (1937).
В края на същата година Лана подписва договор за 100 долара на седмица със студиото Метро Голдуин Майер.
Търнър е сред най-популярните актриси на Холивуд през 1940-те и 1950-те години.
Името ѝ блести в множество хитови продукции от този период: „Доктор Джекил и господин Хайд“ (1941) на Виктор Флеминг, „Пощальонът винаги звъни два пъти“ (1946), „Лошият и красавицата“ (1952) на Винсънт Минели, „Пейтън плейс“ (1957) на Марк Робсън и „Подобие на живот“ (1959) на Дъглас Сирк, смятан за връх в нейната кариера.
За филма „Пейтън плейс“ Лана Търнър е номинирана за наградата „Оскар“ в категорията за най-добра женска роля.
През 1960-те и 1970-те изявите ѝ в киното стават все по-спорадични.
През 1982 година Търнър се появява като гост-звезда в нашумелия телевизионен сериал „Falcon Crest“ на компанията CBS.
Въпреки седемте си брака Лана ражда само едно дете – от втория си съпруг – Стив Крейн, за когото се омъжва два пъти и два пъти се развежда.
Любопитното е, че и двата брака и двата развода с Крейн стават от 1942 до 1944 г.
Останалите съпрузи на Лана са Арти Шоу (1940 – 1940; развод), Боб Топинг (1948 – 1952; развод), Лекс Баркър (1953 – 1957; развод), Фред Мей (1960 – 1962; развод), Робърт Ийтън (1965 – 1969; развод) и Роналд Пелар (1969 – 1972; развод).
Освен седемте си съпрузи, тя има връзки с популярни мъже като Тайрън Пауър (нейната истинска любов), Арти Шоу, Хауърд Хюз, Франк Синатра, Кларк Гейбъл.
Подобно на своята съвременничка Мерилин Монро, Лана се превръща в продукт на жестоката холивудска студийна система, в която никой не се интересува много от нейното благополучие, а преди всичко от клюките за личния й живот.
И тя трябва да промени името си от Джулия и да боядиса косата си руса.
Докато най-известната блондинка в света обаче умира от свръхдоза само на 36 години, Лана оцелява след драматични обрати в професионалния и личния си живот, поддържайки своята 50-годишна кариера.
Тя израства скромно, а когато става звезда и печели пари, харчи голяма част от тях за… обувки.
„Веднъж ги преброих всичките и притежавах 698 чифта“, спомня си тя.
„Очаквах да имам един съпруг и седем бебета. Вместо това имах седмина съпрузи и едно оцеляло бебе“, пише тя в автобиографията си.
Почти всички от мъжете ѝ се отнасят с нея по ужасяващ начин, като в пресата постоянно се пише за насилие и изневери.
Ако съпрузите ѝ се държат зле с Лана, същото правят и критиците.
Критиките, отправени към нея, често са сексистки, унизителни и свързани предимно с външния ѝ вид.
Критиците сякаш гледат на ролите ѝ през призмата на личния ѝ живот и не ѝ прощават нито една грешка.
На фона на всичкия звезден блясък, изпепеляващи афери и бурни купони, дъщерята на Лана, Черил Крейн, се ражда на 25 юли 1943 г.
Баща ѝ Стивън Крейн е магнетичен актьор, чийто втори брак с Търнър вече се разпада.
По-късно актрисата признава, че е била отсъстваща майка, като дори не е къпала лично бебето си, докато не навършило годинка.
„И двамата ми родители бяха суетни, талантливи, егоистични и диви“, пише по-късно сама Черил.„Бях пленена от тях, но живеех на разстояние, тяхната принцеса в кула.“
Тъй като родителите ѝ се развеждат когато е още бебе, Черил трябва често да живее с новите мъже на майка си. Това предполагаемо води до проблемни ситуации и насилие в детството ѝ.
Черил твърди, че филмовата звезда Фернандо Ламас плувал гол пред нея, когато били сами, и че бавачка я докосвала неуместно и я хапала по ухото.
Предполага се още, че Черил става жертва на сексуално насилие от страна на звездата от „Тарзан“ Лекс Баркър, четвъртият съпруг на Лана Търнър.
Според Крейн Баркър за първи път я е малтретирал сексуално в семейната сауна, когато е била само на десет.
В ужасяващи и ярки подробности тя твърди, че Баркър я е изнасилвал многократно през целия си брак с майка ѝ.
Насърчена от приятели от училище, Черил най-накрая признава на майка си. Лана веднага се прибира, опира пистолет в главата на спящия Баркър и го гони от живота си.
С това обаче изблиците на насилие в дома на майката и дъщерята не приключват.
Лана Търнър работи дълги години за филмовото студио Метро Голдуин Майер.
По това време условията в бранша са ужасяващи – младите жени са третирани като предмети, експлоатирани и принуждавани да работят с железни договори, а сексуалното малтретиране е нещо обичайно.
Все пак студиото държи на своите големи звезди и Лана има късмета да е една от тях.
В средата на 50-те години Метро Голдуин Майер прекратява договора на Търнър. Златната ера на студиата е свършила, а телевизията отмъква публиката от кината.
„Животът ми беше поредица от извънредни ситуации“, казва Търнър, но признава, че никога не е била поразена от нито една от тях.
През 1959 г. излиза и един от най-успешните филми на Лана, „Подобие на живот“ (1959). Тя започва да го снима през лятото на 1958 г., на 37 години, само няколко месеца след най-големия скандал в и без това скандалната си кариера.
На Разпети петък, 4 април 1958 г., 14-годишната Черил намушква до смърт любовника на Търнър, Джони Стомпанато – дребен мафиот и бивш бодигард на гангстерския бос Мики Коен.
Убийството е извършено в спалнята на дома на Лана Търнър в Бевърли Хилс.
Според показанията актрисата се опитала за пореден път да прекрати отношенията с любовника си, при което той се вбесил и се нахвърлил върху нея, заплашвайки да я обезобрази и да нарани и дъщеря ѝ.
Черил известно време слуша зловещия скандал, след което взима нож, влиза в спалнята на майка си и убива мъжа.
Черил извършва престъплението, за да защити майка си от насилие, а смъртта на Стомпанато е определена като оправдано убийство.
Убийството е широко отразено във вестниците по целия свят. Търнър и дъщеря ѝ стават скандално известни, обект на лоши шеги, гнусни слухове и злонамерени спекулации.
И докато инцидентът става причина кариерата на Лана да процъфти и филмите ѝ да печелят много, самата Черил започва да таи огромен гняв към майка си и света.
През следващите няколко години момичето бяга многократно от дома си, прави опити за самоубийство и попада в поправителни домове.
За щастие въпреки трудното си юношество, Черил успява да заживее нормален живот и започва да работи при баща си.
„Откривах една дълбока истина: когато приемете себе си, хората ви приемат“, признава по-късно тя.
За жалост отношенията между майката и дъщерята остават напрегнати през годините.
Лана Търнър признава в книгата си, че е започнала да разчита твърде много на алкохола, докато Черил иронично твърди, че травмата от аферата Стомпанато е поставила майка ѝ за постоянно „в режим на високомерна филмова звезда“.
В крайна сметка до 1980 г. Лана Търнър успява да се откаже от алкохола и хапчетата, открива религията и заживява като нов човек. Това ѝ помага да възстанови и връзката с дъщеря си, която също я преоткрива.
Лана Търнър е пушач през по-голямата част от живота си. И ако в началото на 60-те години спира да пие, за да запази здравето си, тя не успява да се откаже от цигарите.
През пролетта на 1992 г. тя е диагностицирана с рак на гърлото.
Умира през 1995 г.
Част от наследството ѝ получава нейната дъщеря, а другата е оставена на нейната вярна прислужница, която е била до актрисата 45 години.
През ноември 2014 г. Черил Крейн се омъжва за Джос Лерой, след като са заедно от повече от четири десетилетия. Днес Черил е на 80 години и все още живее в Лос Анджелис.
