Делфин Сейриг, родена на 10 април 1932 г. в Бейрут, Ливан, е е емблематична френска актриса, известна със своето ясно присъствие в киното, особено през 60-те и 70-те години.
Кариерата на Сейриг обхваща широк спектър от жанрове, но сътрудничеството ѝ с режисьора Франсоа Трюфо затвърди нейното наследство във френското кино.
Една от най-запомнящите се роли идва през 1968 г., когато участва в Baisers Volés („Откраднати целувки“), третият филм от сериала „Антоан Доанел“ на Трюфо, с участието на Жан-Пиер Льо като главен герой.
В този филм Сейриг изобразява Фабиен, жена, която се включва в живота на очарователния и разочарован Доанел.
Способността на Трюфо да съчетава комедия и романтика позволи на Сейриг да блести в роля, която е едновременно изискана и дълбоко човешка, допринасяйки за успеха на филма като една от ключовите творби във френското ново кино.
Кариерата на Сейриг обаче не се ограничава до филмите на Трюфо.
Тя работи с някои от най-важните режисьори на онова време, включително Ален Реснаис, във влиятелната Жана Дилман, 23 Quai du Commerce, 1080 Bruxelles (1975), режисьор Шантал Акерман.
Този филм сега се счита за забележителност във феминисткото кино, а изпълнението на Сейриг като главния герой, жена, чийто ежедневен живот бавно се разплита, остава силен коментар за ограниченията, поставени върху жените в обществото.
Работата на Сейриг с Акерман прокара границите на повествователното кино, тъй като дългото време на филма и умишлено краче покани публиката да наблюдава емоционалната изолация на главния герой.
През цялата си кариера Сейриг възхищава не само заради актьорския си талант, но и заради ангажираността си към феминистките каузи и участието си в женското движение.
Способността ѝ да поема роли, които предизвикват обществените норми, и активизмът ѝ извън екрана я правят икона както на киното, така и на културата.
Забележителната кариера на Делфин Сейриг продължава да се слави със своята дълбочина, нюанс и значителното си влияние както върху френското, така и върху международното кино.
