Следващият опит на #51 да си избере парламентарен председател е в сряда, 13-и.

Опциите са две – Рая Назарян (ГЕРБ-СДС) и Андрей Цеков (ПП-ДБ). И двете кандидатури събраха по 68 гласа с тази разлика, че гласувалите за Назарян са само от коалиция ГЕРБ-СДС.

Третата вратичка е доайенът по възраст, не по мандати, Силви Кирилов от ИТН да продължи да е председател на парламента, докато се състави мнозинство, а през това време да се приемат правилници, зам.-председатели и комисии, както предлага Тошко Йорданов. Когато имало мнозинство, Кирилов щял сам да се откаже.

В идеята има логика, доколкото дава отсрочка за стартиране на някакви преговори именно около парламентарно мнозинство, а оттам – вероятно и към кабинет.

На пръв поглед Цеков е с повече шансове от Назарян за подкрепа извън собствената си коалиция. Ако събере 50% + 1, дори да не е в сряда, а в неопределено бъдеще по плана на ИТН, ще означава опит за кабинет с втория мандат.

Такъв кабинет със сигурност няма да бъде подкрепен от ГЕРБ-СДС и ДПС – Ново начало.

„Възраждане“ даде заявка, че може да се състави кабинет без двете формации и дори без групата около Доган.

Да, и вероятно това ще стигне колкото да се изкара зимата – с протести и гладни бунтове (18 милиадра дълг и нулев шанс за размразяване на пари по Плана за възстановяване и развитие, нула инвестиции, закриване на работни места заради предвиждано ново увеличение на минималната заплата и т.н.).

Междувременно ПП-ДБ ще трябва да обясняват поредната си национално отговорна позиция да се коалират с проруските и антиевропейски партии в #51.

И това ще е краят на ПП-ДБ, абсолютният политически, идеологически и физически край. Малко вероятно е да го искат, по-скоро продължават да са в плен на собствените си илюзии.

Останалите от новата сглобка, ако се случи въобще, сигурно ще излязат с по-малко щети поради позицията си на подкрепящи, но не сглобяващи и непредседателстващи.

Всяка революция продължава до окончателното си фиаско, когато неизбежно идва (отново) предвидимата нормалност на битието.