Може да срещнете името на пещерата сред местните и като „Иванова дупка“. Представлява много опасна водна пещера, проникването в която става само и единствено с нужната екипировка и умения. Общата и дължина е 695 м., а дълбочинната и денивелация е 113 м.
Пещерата за пръв път е проучена през 1962 г. като част от международна експедиция. Последващо проучване има и през 1967 г.
Входът се намира в близост до хижа „Марциганица“ и представлява голям скален свод. Около 9 месеца в годината тук има лед и това прави опасността от подхлъзване още по-голяма. Въпреки, че на самият вход е поставен метален парапет, пещерата започва с 40. метра пропаст. Следва ниво, отново отвес и се стига до голямо подземно езеро. При дъждовен сезон, спускащите се тук спелеолози обикновено носят със себе си и лодки.
В пещерата са регистрирани два смъртни случая на туристи, които в любопитството си да видят какво има, се подхлъзват и загиват в подземната пропаст.
Пещерата е характерна с по-студения си микроклимат, който според специалисти довежда тук между 5 и 15 хиляди прилепи. Някои от тях идват в Иванова вода чак от Хърватска. Заради пещерната колония, пещерата е обект на дългогодишни наблюдения от страна на спелеолози и биолози.Според местна легенда, пещерата носи името жена на име Ивана. Преди много векове завоеватели искали да превземат селата в района, но не познавали пътеките. Момата ги подлъгала, че знае пряка пътека, която минава през пещерата. Влезли всички в пещерата и във водите на подземното езеро загинали, а заедно с тях и смелата Ивана. В чест на подвига на момата, пещерата носи нейното име.
Смята се, че изобилните води от пещерата, чрез сложна система се оттичат към дерето на река „Сливов дол“, извор „Топлицата“ в Асеновград и местност „40-те извора“.
