Предполага се, че къпанките са остатък от древните славянски празници, свързани с водата, а обичаят е пренесен през вековете и съхранен на тази територия.

На всеки Ивановден, по стар стил 20-ти януари, мъже от Перущица се къпят в ледената река Перущинска.

Обичаят „Къпанки“ датира от незапомнени времена и в него се включват момчета, които са сключили брак през предходната година. Най-често младежите скачат в ледените води от Чолаковия мост в града.

Роднините на момчето, наливат котел с червено вино, връзват му китка чимшир, а вътре се слага китка здравец с червен конец, и пускат в котела стотинки за берекет.

Младоженецът тръгва с котела пълен с вино към реката, съпровождан е от оркестър, роднини и приятели. Близките носят мезета – домашна наденица, сушено месо и сирене за почерпка. След като се достигне до Чолаковия мост, младоженеца се съблича до кръста, изсипва котела с виното в реката и се хвърля след него в ледената вода.

Когато замръзне реката и хване голям студ разбиват леда, правят голяма дупка и пак се къпят, не пропускат нито веднъж, колкото и люта да е зимата

Младоженецът пълни с вода котела от същата река и тръгва към вкъщи. Невестата не ходи на реката и не участва в къпането. Тя си стой в дома и чака окъпания младоженец да се върне, когато той е на прага, булката се хваща за плодовито дърво или лозница в двора, а стопанинът започва да сипва по малко от водата в ръкава й.

Тази обредност се извършва за плодородие и плодовитост в дома, а с това, че се е окъпал младоженецът доказва своята мъжественост и гаранция за наличие на бъдещо, здраво поколение.

Обредната храна, с която се гощават всички след „Къпанките“ е традиционна за празника – Печен мисир с кисело зеле. На този ден всички в града празнуват и не се работи. Целта и значението на празника се състой в това: да има здраве, да се укрепи младото семейство и да има повече деца в рода.