Едва 22-годишен взема дейно участие в Априлското въстание в Перущица и като по чудо оцелява в църквата „Св. Архангел Михаил“. Ранен е в главата и изпада в безсъзнание. Събужда се сред мъртвите, а два дни по-късно е откаран в пловдивските затвори до амнистията. Ученик е на Димитър Лачков и Петър Бонев. След Освобождението Натев става учител в Брацигово, Перущица и Калагларе (Долно Левски).

Представител на селищата от целия регион в провежданите сбирки и събрания за обявяване на Съединението на Източна Румелия с Княжество България. Участник е в бунта през 1886 г. срещу Стамболовите репресии и е принуден да емигрира в Цариград за 3 години.

Георги Натев е един от инициаторите за създаването на „Комитет 27 Априлий“ и негов секретар. Целта на комитета е да съхрани подвига на въстаниците от април 1876 г.

Натев започва да събира материали за историята на въстанието и издава своя книга – „Защитата на Перущица през 1876г.“, която е отпечатана през 1901г. по случай 25-тата годишнина от Априлското въстание. В нея излага последователно под формата на исторически разказ вървежа на събитията и ни дава ценни сведения. Това е единствената известна книга на очевидец и участник във въстанието в Перущица. Георги Натев умира през 1928 г.