Гейл Патрик, родена на 20 декември 1911 г. в Бирмингам, Алабама, е американска актриса и филмов продуцент, която става видна фигура в Холивуд през 30-те и 40-те.

Известна със своето уравновесено, елегантно поведение и поразителна красота, Патрик е олицетворение на бляскава филмова звезда от Златния век.

Първоначално тя учи право в Бирмингам-Южен колеж, но скоро преминава към актьорско майсторство, получавайки първата си значима филмова роля.

През следващите няколко години се появява в различни филми, привличайки внимание за изпълненията си в „Моят човек Годфри“ (1936) и „Булката носеща червено“ (1937), и двете показват способността ѝ да изобразява изтънчени и сложни образи.

Кариерата на Патрик достигна нови висоти, когато тя започва да работи с някои от най-известните режисьори на своята епоха, сред които Джордж Кукор и Алфред Хичкок.

Към 1940 г. звездата на Патрик изгрява с ролите на уравновесена, често ледена героиня, особено във филми като „Неукротимият“ (1940) и „Великият МакГинти“ (1940), които ѝ печелят репутацията на универсална актриса.

Работата ѝ често се определя от връзката ѝ с влиятелни мъже като Кари Грант, с когото участва в „Моята любима съпруга“ (1940), режисьор Гарсън Канин.

Началото на 1940-те години бележи върховна точка в актьорската кариера на Патрик, тъй като тя е снимана от някои от водещите фотографи по онова време, включително Джордж Хойнинген-Хуен, чийто портрет улови актрисата в зашеметяващ, високомоден стил, типичен за изтънчената естетика.