Перущица

Перущица е център и единствено населено място в община Перущица. По данни на ГРАО към 15 юни 2023 г. в града живеят 4992 души по настоящ адрес и 5092 души по постоянен адрес.[3]
Перущица се намира в Западните Родопи – в географската област, наречена Родопска яка, в северното подножие на Върховръшкия дял на Чернатица, на 255 м надморска височина. Старата градска част се разстила амфитеатрално по възвишенията Вълковище и Власевица. Градът отстои на 144 км. югоизточно от София, на 21 км. югозападно от Пловдив и на 8 км. източно от най-близкия град – Кричим. На север от центъра на града, на 2 км в полето се намира квартал Пастуша, който до 1959 г. е бил отделно село.
Най-ранното човешко присъствие е засвидетелствано от намиращите се на около 1,5 км. североизточно от центъра на града при карстовия извор Пастуша до Червената черква останки от праисторическо селище, което е съществувало през неолита, халколита и бронзовата епоха или в периода от 7 – 6000 г. пр. Хр. докъм 1000 пр. Хр. Праисторическото селище е открито на 500 м. от Червената черква, наблизо има свидетелства и за друго селище в местността Дяковица, което се датира от IV в. пр. Хр.
Добрите условия около извора Пастуша довел до разрастване на селището като територия и население, а впоследствие и до разселвания и основаване на други праисторически селища в близката околност – района на Пастуша, Перущица и Брестовица.
Връхна точка е участието на цялото население в националноосвободителните борби с яркото си проявление през Априлското въстание в Перущица, вдигнато на 23 април 1876 г.
През юли 1876 г. Перущица е посетена от френския журналист Жан дьо Вестин, който съобщава, че след зверското турско клане при потушаване на въстанието в града са останали 150 „старци и деца“ от предишното население от над 2000 души. Впоследствие костите на българските мъченици са събрани и погребани вчерквата „Свети Архангел Михаил“, за да се помни станалото.