Манастир

Село Манастир е разположено под връх Преспа /Чил тепе/ – 2001 м надморска височина. То е селото с най-висока надморска височина на Балканския полуостров – най-ниската част на селото е на 1400 м н.в., а най-високата на 1525 м н.в. Името на селото произлиза от местността „Манастирище”, която се намира под селото, където са открити стари зидове от сгради, където се предполага, че е имало манастир.
Селото започва своята нова история на 8 септември 1890 г., когато група българи от Давидково, останало според решенията на Берлинския конгрес в пределите на Турция, преминават границата с младата българска държава през нощта и спират в местността, където днес е разположен параклиса „Св.Неделя”.
Поради суровия климат и тежките условия – зимата трае до 6 месеца, а снега достига до 2 м., хората в по-далечното минало са се препитавали предимно с дърводобив, животновъдство и занаяти. В по-ново време жителите на Манастир са работели главно в близкия рудник „Кенан дере” – закрит през 1985 г. След това с засилване на миграцията към Лъки, Асеновград и Пловдив, постепенно жителите на селото намаляват и днес в него живеят предимно възрастни хора. През 2011 г. над селото е открит мемориалния комплекс „Св.Богородица“ с 20 метровия кръст и параклиса „Св.Богородица“, посветен на първите заселници.