В списание „Литературен свят“ родопчанинът Светлозар Казанджиев пише:

„Райчев е роден на 28 февруари 1922 г. в Чепеларе. И понеже джинсът му е от напредничаво коляно, след като завършва гимназия, без да се колебае записва Учителския институт „Тодор Самодумов” в Пловдив и се дипломира с отличие.
Даскалската му кариера започва в с. Момчиловци и веднага разбира, че учителството е неговото призвание. След година се премества в Чепеларе. Пристъпва в школото на детството като в храм. Но вълнението му е от друго – влиза в класната стая не като ученик, а като учител.

В СУ „Св. Климент Охридски” и завършва биология и география. Още една младежка мечта – да бъде вишист – е осъществена.

Но съдбата има други планове за неговото развитие. При посещение на Сбирковата пещера в с. Проглед, в душата му се отключва една нова любов (спелеологията), приличаща по-скоро на лудост, която го следва до края на дните му.

Три дена преди Коледа, на 21 декември 1950 г. основава първия кръжок в Чепеларе и поставя началото на организираната спелеология в Смолянско. През 1962-а кръжокът прераства в пещерен клуб „Студенец”. Към неколцината ентусиасти се присъединяват много юноши и младежи, запленени от откривателския дух на своя учител.

Учителят по биология събужда юношеския интерес към тайнственото. Открива „класна стая” под земята, учи младите пещерняци не само да се възхищават на студената красота, но и да разгадават тайните на историята, географията, геологията. Внушава им, че за да опазят природата, трябва да я познават. Да са наясно, какви гигантски промени са ставали през милионите години на сътворение.

Когато децата стават юноши, а юношите младежи, сменили основното училище, те не напускат кръжока. За да продължат да живеята във фантастичния свят на пещерите, Райчев създава различни секции в клуба. Така ги задържа до себе си, обучава ги, включва ги в експедиции, учи ги на самостоятелност, на другарство и вкус към предизвикателствата. Много от тях под негово влияние избират бъдещата си работа. А когато той се пенсионира през 1986-а, предава „рицарския жезъл” на синът си Георги Райчев – Змеят. А последователите му са над 1500 човека.

Райчев е спелеологът, който ни запознава с биографията на родопските пещери. Ниже ги като бисери на огърлица – Ягодинската, Харамийската, Горни Раж, Долна и Горна Каранска, Голубовица, Бориковската, Курудеренската преходна, Леденицата, Гарвановица, Юсурската, Трите дупки, Дяволското гърло, най-красивото и вълнуващо ждрело в Родопите – Буйновското и най-страховитото – Триградското.

Като археолог, Райчев не спира заниманията си с Пещерен клуб „Студенец”, нито плановете за структурата на бъдещия музей. През 1980 г. се сбъдва най-голямата му мечта – Открит е Музй по спелеология и родопски карст в Чепеларе с площ от 870 кв. м и oсновен фонд от 9400 експоната, научно-спомагателен фонд от 7100 и обменен – от 170 експоната. Към него е обособена зала за изложби, библиотека със 730 тома научна литература, лаборатория и конферентна зала с 60 места…

По своята същност музеят е уникален и единствен в България и Югоизточна Европа – олицетворение на труда и таланта на няколко поколения пещерняци, музейни и културни работници. Днес той се радва на изключителна популярност и впечатляващо пространствено оформление, което пренася посетителя в света на митовете, легендите и приказките, в суровия, но красив свят на „долната” земя.‘

А ето какво казва и самият Димитър Райчев за това как е открил пътят към „долната“ земя:

„ С мерак, постепенно. Първото надникване в неизвестното беше изпълнено с любопитство и… страх. Тишината, скалните блокове един върху друг, мракът, влагата – виждаш, че това е Сътворението. Щом се осеферих, загасих фенерчето, за да усетя силата и превъзходство на Земята над мен. Съсредоточих се и в носа ми нахлу миризма на глина и камък. Постоях известно време в тъмното, за да привикнат очите ми с оскъдието на светлината. Когато преодолях ритъма на сърцето си, чух глас – гласът на водата. Една капка капеше близо до мен и издаваше особени звуци. Светнах. Щом не се обърнах назад, към изхода, значи можех да продължа напред. Наоколо тържествуваше друг свят – каменен, студен, безчувствен, непознат. Отпред ми се изпречиха гигантски блокове, един върху друг. Имаше проход, който трябваше да намеря. Когато пропълзях, отатък чух бучене на река – подземна. Напрегнах слух, за да се ориентирам близо ли е или далече, но сърцето ми отново заглуши реката. Чувах само капките и звука, който излизаше от бентчетата, в които плискаха. Бяха много капки и много бентчета. Несинхронното им капане прерастваше в мелодия. Зловеща мелодия. Тишината е по-силна от твоето безмълвие и се усеща. Стига да преодолееш шума на сърцето и кръвта, която препуска през жилите ти. Преодолееш ли страха, значи си преодолял себе си и пещерата. Не става отведнъж, но когато решиш, може. Тогава ме вдъхнови капката – малката капка с голямата сила. Такива сме и ние хората – капки върху гранита на вечността…“

Поклон!

На 27.02 /петък/ от 11:00ч. Община Чепеларе и всички чепеларци, които желаят ще поднесат своите почит и цветя пред Димитър Райчев /паметната плоча на родната му къща, намираща се на главната улица/.