Православната църква почита памента на Свети Свещеномъченик Висарион Смоленски на 29 юли.
Смоленският епископ Висарион през втората половина на ХVІІ век бил епископ на Среднородопската област със седалище Смолен (дн. с. Смилян, Смолянско).
Тогава оттам преминала основната вълна на помохамеданчването на Родопската област. В „Исторически бележник“ (летописни бележки за живота на населението в средната част на Родопите, писани от светогорски монаси-таксидиоти през ХVІІ и ХVІІІ век) е запазен доста подробен разказ за това трагично събитие:
„В царуването на Мохамед ІV (1648 – 1687), през месец юли 1669 година, когато стана страшното и с насилие помохамеданчване на българите в областта около Смолен, турците направиха много пакости. От жителите едни помохамеданчиха, други избиха, а трети избягаха из горите. Турците изгориха черквата „Св. апостоли Петър и Павел“, митрополията и богословското училище. Всички книги и помагала унищожиха, а скъпоценностите разграбиха. Турците поискаха да заловят епископ Висарион, но той с голяма група българи през една нощ успя да избяга и се настани в Райково. Там бяха намерили убежище и много българи от околните села…
Епископ Висарион Смоленски преживя в с. Райково една година. Турците обаче търсеха сгодно време да го погубят, та да няма кой да поддържа борческия дух на българите, защото те били отпаднали духом от сполетялото ги зло. Помощ не им идваше отникъде другаде и само епископ Висарион ги укрепвше във вярата и надеждата, че това зло ще мине и ще настъпят пак добри дни.
В ранното утро на 29 юли 1670 г. Висарион Смоленски бе тръгнал, придружен от 10 души телохранители, всички на коне и добре въоръжени от Долно Езерово за Горно Езерово. Но ненадейно… в долината излезе голяма въоръжена чета от турци и помохамеданчени. След голям и кървав бой заловиха епископа и неговите телохранители…“
Пленниците били отведени под стража в Смолен, където турските големци се опитали да убедят епископ Висарион да спаси живота си, като приеме тяхната вяра. Обаче владиката бил непреклонен и смел.
В „Исторически бележник“ подробно са описани жестоките мъчения и гаврите, които Епископ Висарион изтърпял, без да се уплаши и поиска милост. Епископът понесъл всичко със смирение. Най-сетне един освирепял турчин от тълпата пробол с остър нож гърдите на епископ Висарион. Той паднал на земята и започнал да се моли, а озверелите турци помислили, че говори нещо обидно за тях и се нахвърлили върху него с камъни.
Така на 29 юли 1670 г. в с. Смолен умрял мъченически епископ Висарион. Погребали го в една градина, близо до хорището (мястото за хорото) в Смолен.
Днес в село Смилян (старото Смолен) се издига паметник на свещеномъченик Висарион, епископ Смоленски, направен през 1984 г. от скулптора Иван Колев. А в град Смолян се издига величествен храм, носещ неговото име.
