Има пътища, които водят към определено място. Има и пътища, които водят към Бога.
По пътя към Кръстова гора, сред тишината на Родопите, планинските склонове и небето, сякаш по-близо до човека се усеща Божието присъствие. Тук всяка стъпка може да бъде молитва, а всяко спиране – среща с вярата.
Параклисът се намира в двора на „Къщата с параклиса“ – гостоприемно и тихо място по пътя към Кръстова гора.
В храма се съхраняват частици от мощите на светите Божии угодници Св. Киприан и Св. Юстина, към които православните християни се обръщат с молитва за Божия закрила, духовна сила и избавление от всяко зло.
В народната и църковната благочестива традиция светите Киприан и Юстина са особено почитани като молитвеници и застъпници срещу уроки, магии и всяко духовно зло. Затова мнозина идват тук със своята болка, страх или тревога и застават пред Бога с надежда и молитва.
Издигнат сред величествената природа на Родопите, параклисът напомня за Христовото Възнесение – за победата над смъртта и за надеждата, че човешкият живот не завършва с земното.
Тук човек може да замълчи…
да погледне планината…
да вдигне очи към небето
и тихо да каже:
„Господи, бъди с мен и с моите близки.“
А над всичко това стои Светият Кръст – знакът на Христовата победа, надежда за страдащите и утеха за онези, които идват с вяра.
Към Кръстова гора поколения християни се изкачват с молитви за здраве, спасение, прошка и Божие благословение.
Защото понякога човек не се нуждае от много думи.
Нуждае се само от един Кръст, пред който да коленичи,
и от една молитва, изречена от сърце.
Спрете в Борово.
Влезте в „Къщата с параклиса“.
Запалете свещ.
Помолете се пред светите мощи.
Посетете параклиса „Възнесение Господне“.
И продължете към Чудотворния Кръст.
Нека това не бъде просто пътуване през Родопите.
Нека бъде поклоннически път –
от земята към небето,
от тревогата към надеждата,
от човешкото към Божието.
„Господ е моя светлина и мое спасение: от кого ще се боя?“
(Псалом 26:1)
там, където Родопите пазят тишината,
а Кръстът сочи пътя към Бога.





