Апелативен съд – Пловдив  потвърди три от взетите от смолянския окръжен съд мерки за неотклонение „задържане под стража“ за жестокото убийство на Костадин Кабаджов /23/ в Мадан.

Ш. М. и братята Б. М. и Н. М. остават за постоянно в ареста, а четвъртият обвиняем Д. М. е пуснат на свобода.

Срещу четиримата е повдигнато обвинение за това, че на 26.11.2025 г. около 22:05 часа на ул.“Перелик“ срещу Винпром в Мадан, до сградата на „Медина“ ООД, умишлено са  умъртвили Кабаджов, който е син на известен бизнесмен от града, но мотивът е свада за момиче и то в социалната мрежа.

Законен повод за започване на разследването е получен сигнал на тел. 112, че около 22:10 часа на посоченото място е възникнал скандал и се вика и стреля, като е съобщено за паднало лице в реката, което е безжизнено.

В апелативния съд делото се разгледа по жалби на четиримата обвиняеми, които поискаха по-леки мерки за неотклонение от „задържане под стража“.

В залата се явиха само братята Б. М. и Н. М., а останалите двама обвиняеми са отказали да присъстват и бяха представлявани от адвокатите си.

Апелативният съд посочи, че не открива нито едно доказателство за участие на обвиняемия Д.М. в побоя над пострадалия.

Поради липса на изискуемото обосновано предположение за негова съпричастност към това деяние не беше обсъждана възможността за определяне на претендираната от защитата по-лека  мярка за неотклонение.

За останалите трима обвиняеми съдът счете, че са налице и трите предподставки за определяне на мерки за неотклонение „задържане под стража“.

Обяви, че повдигнатото им обвинение има идеална доказателствена обезпеченост и изброи отделните доказателствени източници.

Не прие тезата на защитата за неустановеност на причината за смъртта на Кабаджов и механизма на настъпването й.

Не сподели и идеята за действия при условията на неизбежна отбрана или при превишаване на пределите й.

Обърна внимание, че двете враждуващи групи, предвождани съответно от обвиняемия Ш.М., и от пострадалия, са планирали да участват в стълкновение, като съответно са се подготвили за физически сблъсък.

Поведението на едната или другата не би могло да се окачестви като непосредствено противоправно нападение, на което да може да се отговори с правомерна отбрана.

След това съдът обоснова мнение за крайно висок интензитет на опасността от укриване и извършване на престъпление при по-леки мерки за неотклонение от „задържане под стража“.

Отбеляза, че за въпросната опасност действа и законовата презумпция по чл. 63, ал. 2 НПК.

Определението на апелативният съд е окончателно.