Преходът към еврото в България, започнал на 1 януари, извади на преден план осезаем проблем – натрупаните с години стотинки. Жълтите монети, събирани по буркани, чекмеджета и джобове, днес тежат не само в портфейлите, но и в системата. По данни на Българската народна банка в обращение са били около 7700 тона стотинки, които сега трябва да бъдат изтеглени и обменени. Това се оказва по-трудно на практика, отколкото на хартия.
Според официалните данни 36,3% от левовете в обращение вече са изтеглени, а очакванията са основната част от процеса да приключи до края на март 2026 г. Проблемът обаче остава концентриран именно в стотинките.
Само за периода от 1 до 5 януари Координационният център за въвеждане на еврото е получил над 400 сигнала за нарушения. Сред тях – откази на банки да приемат монети заради липса на броячни машини, начисляване на неправомерни такси и объркване при връщането на ресто. От Асоциацията на банките в България излязоха с позиция, според която „не са установени случаи на събрани такси във връзка с обмяната“.
Проверка на Dir.bg в три произволно избрани клона на различни търговски банки установи, че персоналът отказва да приема стотинки и пренасочва клиентите към централи, в които има броячи на монети. При по-упорито настояване с аргумента, че по закон банките нямат право да отказват превалутиране служителите се оправдават, че трябва да броят на ръка, а през това време, опашките ще се трупат и затова „трябва да се проявява човещина“. Има и сигнали за откази да се приемат левове и стотинки към хора, които не са клиенти на съответната банка, както и за поставени лимити в броя на приеманите монети, стана ясно още на първия за годината брифинг на Координационния център за еврото.
От Банковата асоциация подчертаха, че „обмяната се извършва без лимит в сумите, като клиентите се обслужват спрямо наличностите, с които клоновете разполагат. За суми над 30 000 лева е необходима предварителна заявка от 3 работни дни.“ Също така „банките предоставят насоки на своите клиенти при обмяната на банкноти и монети единствено с цел улеснение и по-бързо обслужване“. Например, при големи количества монети клиентите могат да бъдат насочвани към специализирани касови центрове, разполагащи с монетоброячни машини, за да се осигури максимално удобен и ефективен процес. Клиентите могат да се информират предварително чрез уебсайта на своята банка.
Националната агенция за приходите вече е наложила минимални санкции за първи нарушения, но от Координационния център напомнят ясно: подобни откази или пък таксуване на услугите, свързани с превалутирането, са в нарушение на Закона за въвеждане на еврото. В същото време напрежението се пренася и в търговията. Магазини, пазари и бензиностанции отказват да приемат големи количества стотинки, често с табели „Само до 50 монети“. Макар това да е допустимо от гледна точка на закона, на практика води до конфликти.
Допълнително объркване внася и ресто в „смесена валута“ – клиенти получават стотинки вместо евро или закръглени суми, без ясно обяснение.
Какъв е изходът? Институциите дават ясен списък с решения.
Най-сигурният вариант остава Българската народна банка – там обмяната на монети е безплатна, без лимит и без срок. На този етап обаче и поради безлимитното превалутиране там също се струпват големи опашки като чакането средно е около два часа по данни на очевидци.
Монетите могат да се внесат и по сметка, което също е без такси. При всеки от тези случаи не забравяйте да сортирате монетите предварително по номинал.
За ежедневието препоръката е проста – стотинките да се използват за малки плащания и да не се изсипват наведнъж на касата.
Все по-ясна алтернатива са дигиталните плащания: само за първите пет дни от януари са отчетени над 800 хиляди картови транзакции за около 20 милиона евро – ръст от над 80% спрямо предходния период.
При всеки неправомерен отказ гражданите могат да подадат сигнал до Координационния център – онлайн или по телефон. Именно тези сигнали вече доведоха до проверки и санкции. Сигнали могат да се подават на следните телефони:
КЗП – 0700 111 22
НАП – 0700 18 700
МВР – 112
Стотинките ще изчезнат постепенно от джобовете и от икономиката. Дотогава обаче преходът към еврото ясно показва, че освен нова валута са нужни и повече организация, търпение и добра подготовка – както от страна на банките и търговците, така и от самите граждани.





