Жителите на село Брестник споделят с гняв и болка какво означава да живееш в една от най-близките до Пловдив населени места, но с пътища и инфраструктура, достойни за апокалиптичен филм, съобщава Родопи инфо.
След всеки дъжд улиците на селото напомнят повече на лунни пейзажи, отколкото на обитаема зона – кратери с дълбочина над 20–30 см, непроходими пътища и реки от кал, пясък и строителни отпадъци заливат централната улица. На някои места дори бащите използват локвите, за да учат децата си на… риболов – трагикомичен абсурд, който показва до каква степен е стигнало бездействието.
Брестник – потънал в дупки и забвение
Повече от 19 месеца след последните местни избори, жителите на Брестник не са видели дори един сантиметър нова или ремонтирана улица. В същото време Община „Родопи“ се хвали с рекорден брой разрешителни за строеж и нарастващо население, но новите квартали в Брестник остават без елементарна инфраструктура – без канализация, без отводнителни системи, без достъп до прилични пътища.
Вторият мандат на кмета Михайлов (БСП) все повече се свързва с насочване на средства към така наречените “любими села”, за сметка на други – като Брестник, които буквално потъват в калта.
Село с потенциал, оставено да се дави
Географското разположение на Брестник – толкова близо до Пловдив – предполага съвсем друго бъдеще: развитие, устойчивост, сигурност и комфорт за живеещите там. Вместо това обаче, централната улица се превръща в река при всеки по-силен дъжд. Камъни, кал и боклуци запушват движението, а преминаването с автомобил се превръща в риск. Жителите споделят за закъсали коли, разбити ходови части, а в критични моменти – затруднен достъп за линейки или пожарни.
Продажби без възвращаемост
Ежегодно десетки общински имоти в землището на Брестник се залагат за продажба, но в замяна селото не получава нищо. Средствата изчезват в други направления, а Брестник остава без основни инвестиции. Тази несправедливост все по-силно разгаря възмущението сред местните жители.
„Никой не иска чудеса. Искаме улици, по които децата ни да могат да стигнат до училище без да газят в кал до колене. Искаме селото ни да не бъде застрашено при всеки дъжд. Да има къде да се паркира, да мине линейка, да живеем нормално. Искаме децата ни да карат колела пред домовете ни. Заслужаваме ли това – забвение и мълчание?“ – питат хората.
Дали Брестник ще бъде чут – предстои да разберем. Но апатията вече се превръща в гняв. А когато гражданите започнат да говорят високо, е време институциите да прогледнат.
