Думата хазарт има арабски произход. Думата „al zahr“ (ал захр) се превежда като зар, зарове. От нея произлиза и английската дума „hazard“ (риск, опасност, шанс). За първи път е започнала да се употребява през периода на Кръстоносните походи. Рицарите тамплиери се завръщали от Обетованата земя научили игра на зарове от местното население. Хазарт, (разг. комар), e залагане (на пари, ценности, морално подчинение и др.) върху изхода от бъдещо събитие с неясен изход с цел печалба или преимущество, с възможност да се изгуби залога. Хазартът е голям международен бизнес и търговия, с тотален годишен приход от $710  милиарда за 21г. Археологически находки откриват предмети, за чието предназначение се предполага, че представят древна форма на зарове на възраст 40 хил. години. Изработвани са от глезенната част на кост на овца или куче, наречени „астрагали“. В Египет са открили предмети на хазартни игри, датиращи от 3500 г. пр.н.е. Рисунки показват как египтяните хвърляли „ашик“ – скочна кост от агнешки или кози крак. Около 2300 г. пр.н.е. китайците играли игра на късмета с керемиди. В Древна Индия по хазарт се увличали всички касти. В староиндийските предания светът се представя като игра на зарове между Шива и неговата съпруга.Най-старата, позната и днес, хазартна игра е хвърлянето на зарове. Според Софокъл те са измислени от гърка Паламедес по време на обсадата на Троя. Херодот разказва, че зарове са използвани и от жреци и магьосници с цел гадаене. В древността гърците са ги смятали за символ на естетиката като за тази цел са изработвали зарове от бронз, оникс, алабастър, говежди рог, мрамор или слонова кост.В Древен Рим Клавдий нагодил структурата на своята колесница така, че да има място, където да хвърля зарове. Калигула дори си позволил да конфискува имуществото на рицарите си, за да покрие дълговете си. Според Библията римските войници разиграли одеждите на Христос след разпването му на кръста.Индианците в Америка вярвали, че игрите на късмета са измислени от боговете. Те смятали, че страните на плоски камъни, боядисани в бял или черен цвят, могат да предсказват плодовитостта на реколтите и бъдещето на сериозно болните членове на племето.Залозите освен пари, имущество, роби имали и доста екзотичен и странен характер. Италианските гондолиери залагали години от живота си, индианците плащали дълговете си като отрязвали пръстите си или жертвали живота си в името на боговете, а в Китай си залагали дори ушите.Заровете били изместени от друга игра – ролетката. Тя е позната още от френския двор или играта „роли-поли“ в Англия, но завладява света по-късно. Първоначално казината в Европа се използвали като зали за музика и танци. Буржоазията обаче се нуждаела от места за развлечения. За да харчат парите си новобогаташите монтирали лъскави машини за хазарт в залите, в които се забавлявали. Прочутото казино в Монте Карло е основано през 1861 г.В САЩ Джордж Вашингтон закупил първия билет за федералната лотария, която стартирала през 1793 г. Целта и била да спонсорира финансово развитието на новата държава. През 1830 г. в САЩ имало вече над 420 вида лотарии. За да се спасят от Голямата депресия, през 1931 г. жителите на Невада извоюват получаването на разрешение за легална хазартна дейност в Лас Вегас.

– „Хазартът е рожба на алчността, брат на несправедливостта и дядо на проблемите. Много почтени семейства са били разрушени от него, а много мъже са загубили честта си и са се самоубили в резултат на това.“
Джордж Вашингтон

– Към хазарта могат да се проявят форми на зависимост, които водят до разорение и/или саморазрушение. Един от термините за хазартна зависимост е лудомания (лат. ludo — играя + др.-гръц. μανία — безумие, влечение, към игри). В МКБ-10 лудоманията е под код F63.0 – патологично залагане.