Руско-турската война се приема от украинците за своя кауза.

Мобилизация през 1876 г. започва в Киевски, Харкивски и Одески военни окръзи, където са формирани стотици полкове и подразделения в състава на които влизат почти изцяло хора с украински произход.

Те изиграват решаваща роля в борбата за освобождението на България.

Анализът на състава на имперската армия недвусмислено показва, че в бойните действия в България вземат участие предимно полкове, които са били разквартировани и формирани в тогавашните украински губернии.

Гренадирски корпус – 5-ти гренадирски Киевски полк,

1-и армейски корпус –

1-и хусарски Сумски полк,

4-ти армейски корпус – 4-ти драгунски Екатеринославски полк, 4-и улански Харкивски полк, 4-и гусарски Мариуполски полк.

8-и армейски корпус – 9-а пехотна дивизия (Полтавска област) – 33-и пехотен Елецки полк, 34-и пехотен Севски полк, 35-и пехотен Брянски полк, 36-и пехотен Орловски полк.

14-та пехотна дивизия – 53-ти пехотен Волински полк, 55-ти пехотен Подолски полк, 56-ти пехотен Житомирски полк, 8-ми хусарски Лубенски полк.

9-ти армейски корпус са 20-ти пехотни Галицки полк, 9-ти хусарски Киевски полк,

11-ти армейски корпус – 11 кавалерийска дивизия, 11-ти улански Чугуевски полк, 11-ти хусарски Изюмски полк.

12-ти армейски корпус воюват 45-ти АЗОВСКИ полк /участвал в освобождението и на Стара Загора/, 46-ти пехотен Днипровски полк, 47-ми пехотен Украински полк, 48-ми пехотен Одески полк, 130-и пехотен Херсонски полк, 131-и пехотен Тирасполски полк (Киев), 12 драгунски Стародубски полк, в 13-я армейски корпус – 137 пехотен Нижински полк.. и много други.

Сред висшите командири, които стават известни по време на Руско-турската война, трябва да се споменат такива като генерал М.П. Богацевич – командир на 123-ти Козловски полк, генерал П.Е. Гарковенко – началник на 40-та артилерийска бригада, полковник В.В. Гудима – командир на батальона на 16-та артилерийска бригада, генерал О.О. Липински – командир на 35-ти Брянски полк, полковник О.И. Немиря – командир на 47-ми Украински полк и много други.

Трябва отделно да се споменат и имената на легендарните генерали – командващ на 8-и армейски корпус Федир Радецки и командир на 14-та пехотна дивизия Михайло Драгомиров, които се почитат сред главните герои на освободителната война.

Голям принос за победата в Руско-турската война 1877-1878 г. имат и медицинските работници.

Като доброволци на фронта тогава пристигат и немалко випускници на медицински факултети на Киевски, Новоросийски и Харкивски университети.

Мобилизирани в редовната армия и непосредствено на фронта членове на дружеството на киевските лекари.

Територията на Украйна става една от основните логистични бази за формирането и снабдяването на действащата армия преди заминаването й за Балканите.

От там се изпращат необходимата храна, лекарства, оборудване за армията докато се бие.

Украинците цивилни също така дават своя огромен принос за освобождението на България, като дават средства за лекарства, помощ на войниците и семействата на загиналите и непосредствено на българите, пострадали от военните действия.

Помощ от страна на населението на Украйна има множество форми: безплатен превоз и снабдяване на войските, насочващи се към Балканите, парични средства за болници, лазарети и превоз на ранените в лечебните заведения, транспортиране, издръжка на рехабилитацията  войниците чак до оздравяване, непосредствено събиране на средства за фонда в помощ за българския народ.

В сраженията за Плевен, както и в последвалата обсада на града воюват предимно украински дивизии.

Сред тях са 31-ва пехотна, състояща се от харкивяни, 33-та–съставена от катеринославци, херсонци, таврийци, а също така 1-ва бригада на 9-та пехотна дивизия, състояща се от полтавчани.

Много войници, родени в украинските губернии на Руската империя, загиват по време на трите щурма на града.

Генерал Михайло Иванович Драгомиров дълги години след края на войната е командващ Киевския военен окръг.

Той е убеден украинец и поддържа тесни връзки с украинските дейци от организацията „Стара Громада“.

Той ръководи форсирането на Дунав при Свищов.

Най-значимо обаче е паметното и решаващо за изхода на войната украинско участие в битката за Шипченския проход.

В отбраната му там участват легендарните 35-ти Брянски и 36-ти Орловски полк, пет български опълченски дружини и няколко други малки военни части под общото командване на ген. Николай Столетов.

На Шипка участват украинските 35-ти Брянски и 36-ти Орловски полк, само на 9 август 1877 г. войниците от украинския 35-ти Брянски пехотен полк начело с полковник С. И. Липински, заедно с българските опълченци, отблъскват цели десет атаки на предвожданата от Сюлейман паша войска.

Диман Георгиев