Риболовните сдружения Балканка и сдружение „Искър-София“ организират протест в неделя, 09.03.2025г., от 11 часа на площада в центъра на Своге заради проблема с така наречното „почистването на речните корита“.
В случая риболовците са против обявената от община Своге обществена поръчка с предмет: „Строителство на обект: Аварийно почистване на речното корито на река Искрецка в участък от Ценин мост, мах. Коньовци, с. Искрец до вливането на реката в река Искър, гр. Своге, община Своге“.
Река Искрецка е една от емблематичните реки за риболов в България и е една от първите две реки, където преди повече от 10 години е установен специален режим на риболов „хвани и пусни“ за балканската пъстърва, казват от сдруженията.
Риболовците от 20 години полагат грижи за реката, а тази година отново са планирани акции за доброволното почистване на нерегламентирани битови отпадъци, попаднали в коритото ѝ поради неработещи схеми на сметоизвозване.
Обикновено сме свикнали риболовците да разказват истории за големи риби, безгранични походи и диви приключения. Този път обаче, българските риболовци алармират за една плашеща тенденция наблюдавана по родните реки – тяхното така наречено „почистване“, превърнало се в своеобразна кражба на дървен и строителен материал от речните корита, продължават риболовците.
Съгласно Закона за водите на кметовете, в урбанизирани територии, и на областните управители, извън урбанизираните територии, са вменени ангажименти свързани с поддържане проводимостта на речните корита, като дейността е оперативна и постоянна. В чл. 137 от Закона за водите са формирани основните цели, с които се постига тази защита, част от които са следните:
– защита от наводнения;
– защита на леглата и бреговете на реките от ерозия;
– защита от опасно повишаване или понижаване нивото на подземните води;
– защита на водосборните басейни от водна ерозия.
Основната цел – намаляване риска от наводнения и защита живота и здравето на населението и ценната техническа инфраструктура.
В тази връзка от повече от 10 години у нас се изготвят и прилагат и така наречените Планове за управление риска от наводнения(ПУРН), които са в правомощията на Басейновите дирекции. Една от основните цели на тези планове е да се идентифицират точно тези зони, където рискът от наводнения е голям и там да се прилагат конкретни мерки, като се планира и бюджет за това – къде да има дига, къде да се освобождават така нар. ретензионни(свободни) обеми за разливане на реката и други, счита Иван Пандъков.
И докато на хартия, нещата изглеждат наред, то все по-често случващите се наводнения през последните години, които доведоха и до жертви, показват, че нещо по веригата се къса.
От една страна продължаваме да строим в и в близост до речните корита, а от друга – продължаваме да налагаме вредни за борбата практики, които всъщност увеличават риска от наводнения, казва Пандъков.
Последните години ставаме свидетели на изключително обилни валежи за кратък период от време, редуващи се с продължителни жеги.
Този неравномерен поток на вода създава множество рискове за изградената техническа инфраструктура, а липсата на дългогодишни действия свързани с поддръжката ѝ допълнително задълбочава проблема.
Стига се даже до парадокса, че на редица места, натрупаните наносни отложения в близост до подпорни стени всъщност осигуряват тяхната защита и имаше случаи, в които изгребването на тези наноси доведе и до компрометиране и дори срутване на изградени подпорни съоръжения, мостове и други.
Риболовците от сдружение Балканка, които от години изследват темата, дори посочват, че някои от най-нашумелите в общественото пространство случаи, като наводнението в Царево, наводнението над селата Богдан и Каравелово и други, дори не са включени в такива зони с висок риск от наводнения или пък оцененият в ПУРН риск е силно занижен спрямо това, което вече се е случвало.
И на фона на страха на хората и привидната грижа за неселението, от сдружение Балканка алармират за корупционна схема свързана от една страна с налагането на изключително вредни практики като това реките да се превръщат в изправени и голи канали(улеи за вода), без растителност по бреговете и без дънен субстрат, а от друга – отнетите дървени и наносни материали да се използват от изпълнителите на дейностите по-късно като строителен материал, за който не се заплаща, а се влага в строителството.
Това пести пари на бюджета, но в същото време – дава предимство на изпълнителите в последващата им строителна дейност, което допълнително изкривява пазара.
Не случайно често обществените поръчки се печелят от добре известни строителни фирми. Риболовците се шегуват, че у нас, когато не действа закона и институциите, които трябва да контролират неговото прилагане, действа „компетентния багерист“.
Като свидетели на извършваните дейности, те често дори алармират, че когато се секат дърветата по бреговете на реките, се използват само трупите, а вършината бива безразборно разхвърляна в корито на реките, което всъщност повишава риска от наводнения.
В началото на февруари поредният подобен казус повдигна общественото настроение.
На сайта за обществени поръчки от община Своге е качена обществена поръчка със следния предмет: „Строителство на обект: Аварийно почистване на речното корито на река Искрецка в участък от Ценин мост, мах. Коньовци, с. Искрец до вливането на реката в река Искър, гр. Своге, община Своге“. Предвидените дейности включват:
– Изсичане на 690 дървета;
– Изкореняване на млади дървета и храсти на площ от близо 9 дка
– Разкопаване на близо 23000m3 земни и скални маси
– Извозване на малко над 16500m3 до депо.
Много често всички тези случаи остават извън„светлината на прожекторите“, но когато става въпрос за една от любимите реки на риболовците, река Искрецка – този път те са решени да се борят до край.
Заложените параметри на обществената поръчка са меко казано плашещи и не е необходимо да си специалист, за да видиш противоречие с основните цели на закона, който казва, че трябва да се опазват бреговете на реките от ерозия и като цяло водосборите на реките като една от основните мерки за борбата с наводненията, споделя председателят на сдружение Балканка, Иван Пандъков.
Дънният субстрат на речните корита всъщност, заедно с водните организми осигурява една от най-важните функции на речните системи – самопречистването на водата, която подхранва и подпочвени води и осигурява питейна вода за населението, коментира той.
Местни жители пък коментират, че това са хиляди камиони с тежък строителен материал, които ще трябва да го изнесат от района по току що ремонтирания път, който жителите чакаха да се ремонтира с години.
Припомняме, че вече имаме спечелени най-малко 3 съдебни дела, за подобни дейности по реките Арда, Янтра и Марица, така че може да се каже, че имаме и създадена съдебна практика по въпроса с почистването на речните корита. Този път ще действаме навреме, защото практиката ни показва, че превантините действия са единствените ефективни в тези случаи. Иначе на проверката по сигнали за вече осъществяващи се такива или няма багери или те са „случайно“ аварирали в реката, допълва още Иван Пандъков.
