Служители на „Девин“ ЕАД от цяла България се включиха в работата на терен по проекта „Чаирски езера.

Капсули биоразнообразие в Родопите“.

Доброволческата инициатива е част от тригодишен план за дълготрайното опазване на торфищата в района на Западните Родопи.

По време на двудневната акция, екипът на компанията се присъедини към експертите на Българска фондация „Биоразнообразие“ и с общи усилия доброволците успяха да засадят местни растителни видове, за да укрепят дигата на Големия гьол, както и да разчистят пътеката към Синия вир от камъни и паднали дървета.

Чаирските езера – седем водоема в Западните Родопи – са разположени от 1360 до 1460 м надморска височина.

Част от тяхната екосистема са торфищните острови в самите езера, които представляват естествени депа за поглъщане и задържане на въглероден диоксид от атмосферата.

Островите са също и местообитания на мигриращи птици, рядка флора и фауна и уникално биоразнообразие. Торфищни образувания като тези на Чаирските езера са рядкост за България и са природен феномен, който противодейства на климатичните промени.

„Преживяването за нашите доброволци беше вълнуващо и се радвам, че в рамките на тези два дни успяха да научат много за езерата и торфищата, за уникалното биоразнообразие, с което се отличава този природен феномен“, коментира Петя Манастирска, мениджър „Устойчиво развитие“ в „Девин“ ЕАД. „Да имаме доброволчески акции за опазване на природата в Родопите е дългогодишна практика в „Девин“. Това е нашият начин да споделим с колегите мисията и визията на компанията. Благодарим на доброволците за техния принос!“

По проекта „Чаирски езера. Капсули биоразнообразие в Родопите“ се предприемат мерки за опазване на торфищата: почистване; извличане на биомаса с цел научно изследване; разработка на хидроложки проучвания за поддържането на влажната зона; изготвяне на предложение за разширение на Защитена местност „Чаирите”.

Проектът „Чаирски езера. Капсули биоразнообразие в Родопите“ по инициатива на „Девин“ и Българска фондация „Биоразнообразие“ е с основни партньори, Институтът по биоразнообразие и екосистемни изследвания към БАН, Министерството на околната среда и водите, РИОСВ – Смолян и Държавно горско стопанство – гр. Девин.