С огорчение и известно възмущение се запознах с предложението за увеличение на възнагражденията на общинските съветници в Перущица – от около 9 000 лв. общо месечно, на близо 15 000 лв.. Това е ръст от над 60%, който идва не само изненадващо, но и без достатъчна обосновка, обществен дебат или ясна оценка на нуждата от подобна мярка, коментира Ваня Пенова.
Разбира се, не отричам правото на възнаграждение. Работата на съветника е важна – особено когато се изпълнява съвестно, с подготовка, информираност и лична ангажираност. Но нека бъдем честни – заседанията са веднъж месечно, траят няколко часа, а подготовката – при добро желание – също отнема няколко часа. В този контекст сумата, която се предлага, изглежда неадекватна и несъразмерна не само спрямо ангажимента, но и спрямо реалностите в малка община като нашата.
Какво послание изпраща това решение към редовите служители в администрацията, които работят ежедневно по 8 часа, но получават близко до на съветниците възнаграждение? Какво послание изпраща към хората, които едва свързват двата края, при положение че става дума за средства от местния бюджет?
Не е тайна, че подобни „решения в полза на себе си“ рушат доверието в институциите.
Не бих имала нищо против достойно възнаграждение, ако е съпроводено от достойна работа и отчетност. Но когато се предлага повишение без ясен критерий, без връзка с постигнати резултати, и при очевидна липса на обществена подкрепа, това не е просто неуместно – това е морално спорно.
Ако някой общински съветник не се чувства достатъчно оценен за положения труд, винаги има право да се оттегли. Но ако истински вярва в каузата да служи на обществото, ще приеме, че труд за общото благо не започва с личната заплата.
