Перущенско рождество

MyRodopi 1.3k 

Разказва баба Ана Мишева от Перущица, когато беше на 97 години

По въстанието ние сме живели на мегдана. През оная година са женили четирсет моми. Имало невести с малки деца. Други имало бременни. Били събрани в старата черква.

Какво е било, та нашите решили да ги запазят на сигурно място, като ги закарат към Устина. Тати е бил въстаник, идва при мама и казва: ще вървиш, вика, дето вървят Гичевите жени. Оти и мама била бременна, та и тя да се пази.
Закараха ни в къщата на Насъфовците в Устина, Гичевите от Перущица имали голям достлук с хаджи Насъф. Един от братята е бил търговец и винар, а другият става въстаник. Дядо Кольо бил въстаникът и той тръгнал да съпровожда жените. Млад бил той тогава – младоженец бил и невястата му била трудна. Та като преспали едната нощ, на втората в плевнята се ражда момченце. Кръстили го на свети Георги, та да им помага в спасението. Тоя Георги го помня и аз – той живя много години и все разправяше как се бил родил в плевнята по въстанието.

Като дошъл в Устина пашата с войската и разпитал къде са затворените жени и деца, турците не ги изказали, нарочно ги скрили. Като ги намерил, той наредил на войниците да ги пазят от башибозуците.

Къщата и харманът на Насъфовци са били в един двор. Разправяше мама: дойдат, вика, вечер опръскани с кръв и викали: „В Перущица не остана човяк, всичко изколихме!” Те през деня са ходили и грабили в Перущица, а вечер си спали в къщата.

- РЕКЛАМА -

Навсякъде из Устина имало кървави дрехи. А откъм Перущица се чуваха, вика, топовете и кадеше селото, та чак при нас идеше пушекът.

На разсъмване, вика, ни изброиха и докараха коли да ни товарят. И ни подкараха по дълбокия път към града. Мама седнала така на края на една кола. Държа си детето, вика, и влизаме в Пловдив. И откъде, казва, се взе една була, туркиня, и като ми грабна детето от ръцете и си избяга зад една малка портица. Войникът изтърча – бута, бута, ама портицата се не отваря. Върнал се и казал на мама, че ще ги разтоварят и тогава ще се върнат да търсят детето.

Разтоварили ги в Панаир хан и ето ти войникът иде и пита мама дали си иска рожбата. Пък то първа рожба може ли да се прежали? И тръгнахме, вика, двамината с войника, той забелязал портата и влязохме вътре. А тя, булата, постелила една черджица под крушата и го храни, вика, детето със симид и мляко. И я си искам детето, а тя рече на войника: кога са освободят, ще й го дам. Като писнах, вика мама, като занареждах, и си взех детето. Взех го, ама сетне в Брестовица ми умря горкото от глад. Да не бях си го взела, казва, та поне живичко щеше да е.

И ни пуснаха, вика, от Пловдив, тръгнахме си, ама в Перущица не можахме да се върнем – как да живеем в пепелища? Та отидохме в Брестовица и там каква мъка претеглихме, вика, като ни емнаха ония брестовичани да им жънем нивите – деня и нощя; от други села ни донасяха, вика, каквото могат, а те не щяха да ни погледнат. И ми умря, вика, детенцето, първата рожба. Докато беше жива, мама все викаше: грешна съм, грешна съм – нека си е седяло у булата, щеше да си е живичко, да го знам поне, че е живо.

А пък моят дядо – на баща ми баща му, не щял да бяга кога напада башибозукът, изнесъл си всичкото жито на двора и легнал до него да го пази. Имал си приятел от Тъмраш, достове били; за него мама разправяше: дойде, вика, и каже: „Защо тъчете, булки? Кой жа го носи това?” И тоя приятел бил един от нападателите и добре познавал къщата на дядо. Влязъл, видял житото, па извадил ятагана и заколил дядо, отрязал му главата. Заради пустото жито. Такъв му бил достът от Тъмраш. И като му отрязал главата, отишъл и намерил синовете му: „Кътьоолу, идете да видите баща ви!”

А моят баща рзправяше: избра ни, вика, Петър Бонев четирсет души да посрещаме московците, стигнахме Цалапичкото поле и налягахме в ръжта да се скрием за през деня. Дойде попът цалапички и ни казва: „Момчета, бягайте, че тука циганите дигат чалтик и ще ви изтрепят.” И попът, вика, ни донесе хляб и сирене. И оттам, разказваше баща ми, тръгнахме към Средна гора да дирим въстаници като нас…

И вървели те по кривите пътеки, а ония села горят край тях и никъде не видяли въстаници, нямало надежда и се върнали назад в Перушица. А тя, макар и опожарена, си била родно огнище.

Етикети:
Сподели
КОМЕНТИРАЙ

Последни

Аманда Холдън е „Дупе на годината“

Актрисата и телевизионна водеща Аманда Холдън е носителка на британската награда „Дупе на годината“ за 2019, като изпревари водещите Холи…

Изабела Роселини – актрисата писател

Изабела Роселини /1952/ е дъщеря на голямата шведска актриса Ингрид Бергман и на италианския кинорежисьор Роберно Роселини. През 1976 г.…

Дакота Джонсън – детето-чудо на киното

Дакота Мауи Джонсън е родена на 4 октомври 1989 в Остин, Тексас, САЩ. Майка ѝ е Мелани Грифит – носителка…

Ветераните на Ботев и Локо в благотворителен мач

Организационен комитет, в състав: Павел Михайлов- кмет на Община „Родопи“, Десислава Терзиева- кмет на с. Марково и клубовете на ветераните…

Пилешки бутчета от Христо – последен, ТОП вариант!

Продукти: Пилешки бутчета - долни. Подправки: чубрица, лют червен пипер, черен пипер, кимион, майонеза, бира, соев сос, чесън /пресен или…

- РЕКЛАМА -